Но вместо да се върнем в стаята, тръгнахме с Амрита да се разхождаме из тъмния вътрешен двор на хотела. Почти цялата вечер беше валяло, но сега между ниските зеленикаво-жълти облаци успяхме да видим няколко звезди. По повечето прозорци с изглед към вътрешния двор бяха дръпнати плътни завеси, само тук-там се процеждаха ивици светлина. Редувахме се да носим бебето, което още плачеше, после се разхлипа и накрая млъкна. Спряхме при басейна и седнахме на пейка недалеч от тъмното кафене. По гъстите листа на дърветата и бамбуковите навеси играеше светлина, която идваше от прожекторите под надиплената вода. Забелязах, че в тъмния край на басейна по повърхността се носи нещо черно и си дадох сметка, че е удавен плъх.
— Виктория заспа — каза Амрита.
Погледнах към бебето и видях, че е стиснало юмручета и е затворило очи — беше потънало в напрегнат, някак си доволен сън, както често след пристъп на плач.
Протегнах крака и отпуснах назад главата си. Усетих, че съм много уморен — дългото пътуване явно още ми тежеше. Изправих гръб и погледнах Амрита. Тя люлееше леко детето и гледаше отнесено и замислено, както когато решаваше сложна математическа задача.
— Как се чувстваш отново тук?
Амрита се извърна към мен и примига.
— Какво?
— В Индия — уточних аз. — Как се чувстваш отново в Индия?
Тя оправи рехавата косица на детето и ми го подаде. Аз наместих главицата му в кухината върху рамото си и загледах как Амрита отива при басейна и оправя бежовата си пола. Светлината под водата озари отдолу скулестото й лице. „Жена ми е красива“, помислих аз за хиляден път, откакто сме се оженили.
— Имам чувството, че вече съм изживявала всичко това — пророни тя съвсем тихо. — Не, по-скоро, че отново съм се озовала в сън, който често сънувам. Горещината, шумът, многоезичието, миризмата — всичко е познато и същевременно чуждо.
— Съжалявам, ако ти е неприятно.
Амрита поклати глава.
— Не ми е неприятно, Боби. Плаши ме, но не ми е неприятно. Струва ми се много изкусително.
— Изкусително ли? — зяпнах я изненадан. Какво толкова изкусително сме видели, да го вземат мътните!
Не беше в стила на Амрита да употребява думите напосоки. Често ги избираше по-точно от мен.
Тя се усмихна.
— Освен Камахия Бхарати ли?
Амрита изхлузи сандала си и топна крак в синята вода. Вече не виждах мъртвия плъх в другия край на басейна.
— Наистина, Боби, всичко ми се струва странно съблазнително. Сякаш през всичките тези години съм използвала само една част от съзнанието си и сега на преден план е излязла друга.
— Искаш ли да останеш по-дълго? — попитах я аз. — След като приключа с работата, де.
Бях объркан.
— Не — отговори Амрита и тонът й бе съвсем категоричен.
Поклатих глава.
— Извинявай, че цял следобед те оставих сама и се съгласих да ходя на тази среща — казах аз. — Вероятно беше грешка да идваме и тримата. Не прецених добре колко трудно ще ти бъде тук с Виктория.
Някъде отгоре се чуха няколко резки заповеди на език, който прозвуча като арабски, последва водопад от носов бенгалски. Затръшна се врата.
Амрита се върна и отново седна до мен. Взе Виктория и я сложи върху коленете си.
— Не се притеснявай, Боби — рече ми тя. — Знаех какво ще е. Досещах се, че няма да имаш нужда от мен, докато не вземеш ръкописа.
— Извинявай — повторих аз.
Амрита погледна отново към басейна.
— Когато бях на седем години — рече тя, — лятото преди да се преместим в Лондон, видях призрак.
Взрях се смаян в нея. Едва ли щях да се изненадам и стъписам повече, ако ми беше казала, че се е влюбила във възрастния пиколо и ме изоставя. Амрита беше — поне до този момент, — най-трезвомислещият човек, когото някога съм познавал. Никога досега не беше проявявала интерес към свръхестественото, нито беше вярвала в него. Така и не успявах да събудя любопитството й към безполезните романи на Стивън Кинг, които всяко лято мъкнех на плажа.
— Призрак ли? — промълвих аз накрая.
— Бяхме тръгнали от нас, от Делхи, с влака на гости на чичо в Бомбай — обясни тя. — Всяка година през юни поемахме с мама и сестрите ми на такова пътуване и много се вълнувахме. Тази година обаче сестра ми Сантха се разболя. Северно от Бопал слязохме от влака и два дни останахме в едно хотелче недалеч от гарата, докато местният лекар я лекуваше.