Така и не усвоих предпочитаната стойка, при която пистолетът се държи с две ръце, затова пък се научих доста добре да правя от двайсет метра мишената на решето. Нямам представа какво са чувствали и какво са си мислели останалите, докато гърмяха в онези вечери с издължени сенки, но всеки път, когато вдигах смазаното и балансирано оръжие, усещах как насъбралата се в него сила се плисва в жилите ми като глътка силно уиски. Докато натисках бавно и внимателно спусъка, след което гръмваше изстрелът и аз усещах с изопнатата си ръка отката, в мен се надигаше нещо като екстаз.
Една събота, след като Амрита вече беше оздравяла, занесох лугера в Ексетър. Късно вечерта тя слезе долу и ме завари да въртя в ръцете си току-що смазания и зареден пистолет. Не каза нищо, но ме гледа дълго, после се качи отново горе. На сутринта и двамата не отворихме дума за оръжието.
— В Индия е излязла нова книга. Истински фурор. Май епична поема. Пак за Кали, тяхната богиня покровителка — започна да обяснява търговецът.
Бях дошъл в Ню Йорк за празненство в „Дъбълдей“, привлечен най-вече от пиенето на аванта, отколкото от нещо друго. Бях на балкона и умувах дали да си налея четвърто уиски, когато чух търговеца, който разговаряше с двама разпространители. Отидох при него и след като го хванах за ръката, го заведох в другия край на балкона. Току-що се беше върнал от панаир в Делхи. Не знаеше кой съм. Обясних му, че съм поет, който се интересува от съвременна индийска литература.
— Опасявам се, че не мога да ви кажа много за тази книга — рече ми той, — Споменах я, защото ми се стори неправдоподобно да се радва на такъв успех там. Някаква си дълга поема. Доколкото разбрах, индийските интелектуалци са в див възторг. Ние, разбира се, не проявяваме интерес. Тук поезията никога не е вървяла добре, особено пък ако е…
— Какво е заглавието? — прекъснах го аз.
— Сигурно ще ви се стори странно, но съм го запомнил — отвърна мъжът. — „Калисамбвха“ или „Калисавба“, нещо от тоя род. Запомнил съм го, защото навремето работех с едно момиче, казваше се Кели Съмърс, и ми направи впечатление, че…
— Кой е авторът?
— Авторът ли? Съжалявам, но не помня. Запомнил съм книгата само защото издателят бе наел огромен щанд, но без нищо по него. Само голяма купчина книги. Виждах синята корица по всички книжарници в хотелите в Делхи. Ходили ли сте в Индия?
— Дас?
— Моля?
— Авторът Дас ли се казваше? — попитах аз.
— Не, не беше Дас — отговори мъжът. — Поне според мен. Май някакво индийско име, трудно за произнасяне.
— А малкото име Санджай ли беше? — продължих да упорствам аз.
— Съжалявам, но нямам представа — отвърна търговецът. Вече се дразнеше. — Толкова ли е важно?
— Не — рекох аз, — не е важно.
Оставих го и отидох да се облегна на перилата на балкона. Продължавах да стоя там и след два часа, когато луната изгря над нащърбените зъби на града.
Получих снимката в средата на юли.
Още преди да видя пощенската марка, знаех, че писмото е от Индия. От тънкия плик ме лъхна миризмата на страната. Пощенското клеймо беше от Калкута. Застанах в края на алеята пред нас, под голямата бреза, и отворих плика.
Първо видях написаното върху обратната страна на снимката: „Дас е жив“, нищо повече. Самата снимка беше черно-бяла, върху зърнеста хартия, от бликовете хората на преден план почти не се виждаха, а отзад се мержелееха само силуети. Затова пък веднага познах Дас. Лицето му беше издълбано от белези, носът беше изкривен, но проказата не личеше чак толкова, както при срещата ни. Той беше облечен в бяла риза и бе протегнал ръка, сякаш обясняваше нещо важно на студенти.
И осемте мъже на снимката бяха насядали на възглавници около ниска маса. Светкавицата беше откроила олющената боя по стената зад Дас и една много мръсна чаша на масата. Добре осветени бяха лицата на още двама от мъжете, но аз не ги познавах. Очите ми се насочиха към силуета на мъжа отдясно на Дас Беше тъмно, чертите на лицето не личаха, но профилът все пак се виждаше донякъде и аз различих носа като хищен клюн и косата, щръкнала на черен ореол.
В плика нямаше нищо друго освен снимката.
„Дас е жив.“ Как се очакваше да го тълкувам? Че М. Дас е бил възкресен за пореден път от оная проклета богиня? Пак погледнах снимката, после започнах да удрям с нея по пръстите си. Нямаше как да разбера кога е правена. Дали силуетът в здрача беше Кришна? Според мен да, ако се съди от войнствеността, с която човекът се беше навел напред.