Двамата му събеседници изглеждаха объркани.
— В името на Божията любов! — излая кметът. — Млади жени от града и околностите са изчезнали. — Той плесна с ръце. — Като дим.
— Прислужници от кръчмите — прекъсна го Дрейкът. — Слугини от пивниците, дъщери на селяни.
— Да, мастър Дрейкът. — Изпъкналите очи на кмета му хвърлиха яростен поглед. — Били са нечии дъщери.
— Но…но… — заекна Дрейкът. — Милорд кмете, общоизвестно е, че тези момичета са, ами, доста разпуснати; хойкат насам-натам.
— Кой казва, че са разпуснати? — отвърна сър Хъмфри. — И какво е станало, мастър Дрейкът, че внезапно от няколко месеца, да кажем от Петдесетница, тези млади момичета са решили да изчезват? Не, ти грешиш. — Той щракна с пръсти. — По-добре елате с мен. Надявам се да имате здрави стомаси.
Той излезе в преддверието. Обикновено тук държаха ръкописи и счетоводни книги. Сега беше разчистено. Един ковчег лежеше върху две дървени магарета, покрит с черен покров. Щом останалите се събраха, кметът свали покрова и без предупреждение вдигна капака. Вътре имаше труп на млада жена. Гърлото й беше прерязано, а тялото почти обезкръвено, лежеше бяло и безжизнено. Червената коса караше прежълтялото й лице да изглежда още по-ужасно.
— Мили Боже! — С ръце на устата Шиплър изскочи от помещението.
Дрейкът гледаше, обзет от ужас.
— В името на разпятието! — възкликна той. — И на всички светии! Какво е станало с устата и очите й?
Миризмата на трупа започваше да изпълва стаята. Старейшината бързо извади шишенце с ароматна течност от кесията си и го поднесе под носа си. Кметът кимна на началника на стражата, който с помощта на камата си обърна лицето така, че да могат да видят гледката в целия й ужас. Очите и устата на огненокосата Мег бяха зашити с дебел черен конец.
— Видяхте достатъчно.
Капакът на ковчега бързо беше върнат на мястото му и покрит с черния покров. Кметът се прекръсти, придружителят му го последва и двамата се върнаха в стаята на съвета. Шиплър се беше превил над един съд, свален от някой рафт. Изправи се с пребледняло лице и избърса ъгълчетата на устата си с края на наметката си.
— Мастър Дрейкът — усмихна се леко кметът, — тук нямаме слуги, затова може би ти ще ни налееш вино.
Дрейкът бързо кимна. Щом бокалите бяха пълни, кметът почука по масата.
— От Петдесетница насам — започна той — известен брой млади жени са изчезнали от Глостър и околностите му. Млади момичета. Някои са прислужвали в кръчмите, други са имали и по-непочтени професии. Свързвало ги е едно нещо. Пътували са извън града и обратно. Затова аз и началникът на стражата смятаме, че са били отвлечени от пътя.
— Отвлечени? — проговори кожухарят Джон Шиплър.
— Отвлечени — повтори кметът. — Това е най-доброто, което мога да измисля. Нямаме никакви следи, но бедното момиче, чийто труп току-що видяхте, е работило в една пивница и е било видяно да излиза от града преди няколко нощи. Семейството й живее в едно селце на няколко мили надолу по Бартън Роуд. Когато не се прибрала у дома, баща й, фермер-арендатор, дошъл в града, за да разпитва началника на стражата и следователя. Но нито те, нито бившите й работодатели могли да му кажат къде се намира момичето. — Сър Хъмфри отпи от виното си. — При нормални обстоятелства изчезването й би останало незабелязано. Но вчера следобед двама горски пазачи заедно с ловните кучета на лорд Бъркли пресекли потока Ръшдийн в гората Дийн. Едно от кучетата, още неопитно, избягало и пазачите с помощта на лесничеите тръгнали да го търсят. Кучето било младо и в разцвета на силите си, много ценено от собственика си. Обучавали го да надушва дивеча при лов. Проследили го дълбоко в гората и го открили да копае под един камък на открита поляна. Обзело ги любопитство. Вързали кучето и му сложили намордник, после самите те започнали да копаят и ето какво открили.
— Но защо? — попита Дрейкът. — Кой би убил едно бедно момиче по този начин?
Кметът погледна към началника на стражата. Войникът се изкашля, за да прочисти гърлото си.
— По главните и странични пътища — каза той — често обикалят главорези и разбойници.
— Знаем това — прекъсна го Шиплър. — Говорих с началника на стражата, че трябва повече да се охраняват.
— Тихо! Тихо! — намеси се кметът. — Сега не е време за критики и разчистване на сметки. Продължавай…
— Очевидно момичето е отвлечено от Бартън Роуд — продължи военният с по-уверен глас. Дебелите търговци не му харесваха — мразеше критиките и безмълвните им обвинения. — Била е ударена отстрани по главата и сигурно е била закарана на четири-пет мили в гората. Гърлото й било прерязано, а очите и устата запечатани по този варварски начин. — Той млъкна и почука по масата, за да накара истината бавно да проникне в дебелите глави на търговците. — Не разбирате ли? — продължи той настоятелно. — Ако е трябвало да бъде озлочестена, това можеше да стане и близо до пътя, но роклята й не е била събличана. По нея няма никакви следи или белези, освен че гърлото й е прерязано, а очите и устата — ужасяващо обезобразени.