— Трябваше да бъда свещеник, човек, посветил се да върши добро.
Саймън се приведе и леко докосна мършавата му ръка.
— Ти не си лош човек. Мухоловката отмести погледа си.
— Саймън, аз би трябвало да бъда добър, но съм такъв, какъвто искам. Отказвам да бъда такъв, какъвто Бог ме иска, това е разликата между грешника и светеца.
Саймън внимателно изучаваше мършавия, упорит палач.
— Да — усмихна се Мухоловката, като улови погледа му. — Тази работа в гората Дийн ме накара да се замисля. Ти ме защити, Саймън, ти се изправи срещу онзи негодник Шадболт. Затова ще ти се отплатя, преди да умра.
— Не говори толкова отчаяно — отвърна Саймън. — Трябва да има начин да се справим. Да отидем в „Сребърния плащ“, да хванем кръчмаря за гърлото и да го душим, докато не каже истината.
Мухоловката въздъхна шумно и изду бузи. Щракна с пръсти и нареди на прислужника да напълни отново халбите им.
— Аз съм мъртъв — повтори той. — И то заслужено. — Направи жест към вратата. — Колкото до онези тримата, Саймън, те са затънали в грехове. Шадболт е войник, наемник. Бил е ecorcheur5 във Франция.
Саймън остави халбата си. Дори в Бъркли беше чувал за тези жестоки разбойници. Мъже, които бяха горили, ограбвали, плячкосвали и изнасилвали; които одирали кожите на френските си пленници и ги измъчвали жестоко, докато не кажели къде са скритите им богатства.
— А останалите двама? — попита той.
— Веселяка не е по-добър. И той е затънал в грях. Брат Мартин е пиян палячо. Добър отряд от палачи. Слепец слепците води. В този случай е по-точно да се каже, че онези, които трябва да бъдат обесени, бесят другите. — Той въздъхна: — Колко дълго смяташ, че ще можеш да продължиш, Саймън? Ако Ратолиър не ни убият, някой ден градският съвет ще открие за измамите ни и ще ни осъди. Не сме толкова умни. — Мухоловката отпи от халбата си. — Попитай кръчмаря тук. Това, че палачите умират от насилствена смърт, е нещо като Божи закон.
— Но ти се променяш? — Саймън се опита да прикрие паниката, която се надигаше у него.
— За Бога, Саймън! Аз съм бивш свещеник. Погледни ме, пия, занимавам се с жени. Но нека ти кажа най важното. — Той остави халбата и се наведе през масата. — Ти си различен, Саймън. Ти си дърводелец, добър човек. Знакът на Каин не е на челото ти. Чувствам се отговорен за теб. Ако трябва да умра, време е да сложа нещата си в ред, да подготвя душата си. — Той се усмихна принудено и вдигна ръка, за да спре възраженията на Саймън. — Не лъжи — помоли го. — Знам какъв съм аз, но ти си различен. Затова… — Мухоловката отпи от халбата си и огледа пивницата; кръчмарят беше до буретата с бира и закачаше една от кухненските прислужници. — Слушай внимателно — продължи той. — Ти си невинен, Саймън, и ако мога да извърша нещо добро, преди животът ми да приключи — не, не ме прекъсвай, — ще го направя. Изправени сме срещу голямо зло — като пакостливи деца, които си играят, ние не осъзнаваме, че сме навлезли в тъмния ъгъл на градината. Няма съмнение, че Ратолиър са членове на сборище, от което в Глостър има още поне девет члена. Мъже и жени, които няма да се спрат пред нищо и почитат Сатаната. Ратолиър са избегнали смъртта с някаква нечестива измама и сега са задължени на злото. Те искат отмъщение.
— Защо? — прекъсна го Саймън. — Защо не си кротуват, защо не се стаят, скрити в сенките?
— Не знам — отвърна Мухоловката. — Но са решили да си отмъстят на нас, палачите. Дори праведниците още приемат закона „зъб за зъб, око за око, живот за живот“. Защо Ратолиър да са различни? Бяха унизени, презрени, наказани. Трябваше да изгорим труповете им и това е моя грешка. Огънят пречиства и на този, и на онзи свят. — Мухоловката изтри слюнката от ъгълчето на устата си. — Ние всички сме за ада, Саймън, но мога поне да спася теб. Слушай сега. Не, не. — Той махна с ръка. — Аз съм загазил сериозно, но ще ти покажа как да се измъкнеш. Иди в абатството „Свети Петър“. В гробището има жилище на отшелник. Някога той беше член на моя орден, стар, почитан и много свят човек. Казва се Едуард Грейс. Едно време беше заклинател в епархията на Глостър, сега се е отдал на молитви и саможертва. Има малко неща за злото между хората, които той не знае.
— И как може да ни помогне?
— Нека те изповяда. Кажи му всичко, което знаеш, и постъпи, както те посъветва.
— И какъв съвет може да ми даде? — попита Саймън.
— Не знам, но той ще ти наложи някакво наказание и ще изиска да възстановиш справедливостта, макар в твоя случай да няма вина.
Мухоловката се залюля напред-назад на стола, стиснал халбата си. Погледна косо към прозореца.
— Бог знае какво нещастие може да се случи тази нощ, но ти трябва да се защитиш. — Той откопча кесията от колана си и изсипа съдържанието й на масата.