Ужасяващото шествие скоро се насочи по калдъръмените улици към бесилката близо до Хай Крос. Беше се събрала малка тълпа. Замеряха го с кал и боклуци. Саймън погледна нагоре — небето беше сиво и пусто. В трескавия му ум нахлуха спомени. Беше момче и играеше до потока или отиваше в замъка Бъркли. Смътни спомени за родителите му и къщичката, в която бяха живели; идването му в Глостър, отхвърлянето от Дрейкът и странния свят на палачите. А сега щяха да го обесят. Саймън почувства пристъп на ярост. Та той почти не беше живял. На никого не беше сторил зло. Беше приклещен между злината на трите Ратолиър и хитрата политика на кмета. Защо толкова настояваха, че е виновен? Защо искаха да го обесят за престъпления, които знаеха, че не е извършил?
Навлязоха в района край Хай Крос. Саймън видя огромния ешафод да се издига над него, зърна тясната висока стълба. Едва имаше време да осъзнае какво вижда, преди да го смъкнат от колата. Тълпата беше рядка, само неколцина любопитни; останалите бяха решили да не излизат на силния дъжд. Саймън виждаше лицата им, чуваше мърморенето на гласовете, различаваше тъмните греди и бялата мазилка на къщите, които се извисяваха над него. Някои от прозорците бяха затворени, другите отворени. На един от тях стоеше жена, подпряла главата си с ръка.
„Скучно й е, помисли си Саймън. Аз ще умра, а тя гледа, сякаш съм муха, която ще бъде смачкана и забравена“. Беше като в пиеса, в която актьорите си служат само с жестове. Началникът на стражата говореше, четеше от пергамента. Помощникът разговаряше с палача, който вече се качваше по стълбата — всичко беше море от неразбираеми думи.
Саймън тръгна напред, но краката му се подгънаха.
Погледна към Хай Крос и присви очи. Не беше ли това Беззъбия, седнал на едно стъпало, подпрял брадичка на ръцете си? Саймън се опита да извика, но нищо не се чу. Началникът на стражата беше спрял да чете и удари със свитъка Саймън по рамото, официален знак за изпълнението на присъдата. Качваше се по стълбата. Струваше му се, че това ще трае вечно, че ще се катери, докато стигне сивите облаци. Помощникът го следваше. Свалиха веригите му и вързаха ръцете му зад гърба.
— Къде са другите? — попита Саймън. — Къде е Шадболт, Мухоловката, брат Мартин?
— Един Бог знае — отвърна палачът с приглушен от маската глас. — Но твоят час дойде, момко.
Сложиха му маска. Саймън се уплаши. Почувства нещо да се стяга около врата му. Палачът тихичко му говореше. Опита се да стисне стълбата, но ръцете му, вързани зад гърба, не можеха да помръднат. После започна да пада, както насън. Прониза го болка, когато стигна най-долу, ужасна болка във врата и гърба. Бореше се, риташе и чу рев.
— Нека стане по-бързо! — помоли се.
Някой го дърпаше за краката. Мракът се отвори и той пропадна бързо в дълбините му.
Шадболт, бившият главен палач на Глостър, бързаше по Касъл Лейн. Погледна към назъбената стена и съзря стражите върху нея. Беше уплашен до безумие. Опитваше се да го скрие, но новините нахлуха като облак стрели. Веселяка беше избягал и трупът му беше открит на един горски път. Съветник Шиплър беше открит обесен в спалнята на любовницата си! Сега бяха арестували и бедния Котърил. Шадболт почувства вина. Странеше от хората, ходеше със спусната качулка, обикаляше по кръчмите и слушаше новините.
Откак се бяха върнали от гората Дийн, той живееше ден и нощ в постоянен страх. Веднъж отиде в „Почивката на палача“и когато излезе навън, с издут от бира корем и сърце, изпълнено с лъжлива смелост, съзря двете вещици да го чакат на ъгъла. Беше сигурен, че са Ратолиър. Тогава смелостта му беше изневерила. Ако можеше да намери Беззъбия, би убил негодника! Би му отрязал главата и би я набил на кол!
Шадболт забърза покрай запуснатите къщи, жилища и складове към подгизналия кей. Реката изглеждаше придошла, тъмна и зловеща. Вмъкна се в една пивница, където седна, спуснал ниско качулката си и сложил издутите си кожени дисаги до себе си. Бързо обърна две халби и си поръча трета.
Мухоловката му беше обещал да се срещнат тук, но още нямаше и следа от него. И тогава една тъмна фигура се появи на вратата. Шадболт преглътна и се задави над халбата. Остави я и бръкна под наметката за ножа си, но се успокои, когато Мухоловката махна качулката си и седна срещу него.
— Къде ти е багажът? — запита гневно Шадболт.