— С тях е свършено — присмя се Мухоловката. Саймън стисна ръката му и тъжно загледа как последният му приятел се отдалечи по улицата.
Беше му странно, че е отново в Глостър със сближените му къщи и тесните улички. Търговците изкарваха сергиите, чираците им ги отрупваха със стоки. На Хай Крос се бяха събрали пазарните пристави с рогове в ръце и гледаха към светлосиньото небе. Камбаните на абатството „Свети Петър“ забиха. На последния удар приставите надуха роговете — знак, че пазарът е отворен.
Известно време Саймън просто обикаляше из града. Беше се крил, преди да напусне града; дългото му пътуване през гората и нападението над крепостта на трите вещици го бяха накарали да се чувства нереално, като откъснат от живота. Сега му се струваше утешително да гледа как децата си играят с обръчи; две жени разглеждаха топ лен и шумно се пазаряха; водоносец обявяваше, че продава най-чистата вода от Севърн. Един сладкар беше Изблъскан през тълпата от приставите и принуден да застане на позорния стълб. Развалените сладкиши, които беше продал предишния ден, бяха вързани под носа му и приставите канеха всички да присъстват на наказанието му. Ловна дружинка премина на коне през тълпата и предизвика ужас с лая на ловджийските кучета и виковете си. Появи се сватбено шествие, младоженецът беше леко пиян; участниците си пробиваха път, окичени с цветя, към главния вход на църквата „Свети Уилфред“.
Саймън влезе в кръчмата „Уелският грифон“. Поръча си халба ейл и еленско с червен сос, прясно изпечен хляб, масло и мед. Яде и пи бавно, разглеждайки останалите клиенти на заведението. Един тенекеджия се опитваше да продаде хрътка. Купувачът твърдеше, че кучето е сляпо с едното око и се опитваше да свали цената. Двама продавачи на реликви случайно се бяха срещнали и предизвикаха шумно веселие, когато кръчмарят изтъкна, че и двамата продават дясната ръка на свети Себастиан. Други клиенти се присъединиха към спора, питайки на висок глас как е възможно човек, дори ако е светец, да има две десни ръце.
Саймън приключи с яденето и излезе. Чувстваше се уморен и доста тъжен. Завръщането му в Глостър беше пробудило спомени за времето, когато беше пристигнал за пръв път тук със сърце, горящо от любов, и изпълнено с надежда, че ще спечели ръката на Алис Дрейкът. Както си вървеше, се оказа пред просторната къща на мъртвия търговец, облицована до средата с дърво. Вратите, пазени от пристави, бяха запечатани от градската община. Мина по алеята и влезе в двора на конюшнята. Един пристав, който спеше в ъгъла до бъчвите с вода, се изправи и тръгна към него. Саймън извади заповедта на кмета и я показа на мъжа, който мрачно я загледа, обърната наопаки, но разпозна печата.
— Негова светлост ми възложи тайна задача — излъга Саймън. — Имам разрешението му да огледам конюшнята и къщата.
Мъжът го пусна. Саймън счупи печата от вратата на конюшнята и влезе вътре. Беше топло, прашно и миришеше на конски фъшкии. Саймън загледа гредите на тавана. От тях висяха две въжета. После прекоси двора, където по негово настояване приставът отвори страничната врата и дърводелецът влезе в пустия килер. Кухнята до него беше голяма и просторна, плочите на пода — добре измити, както и полираната дъбова маса, където търговецът и дъщеря му сигурно са яли за последен път. Саймън седна на стола начело на масата и преглътна сълзите си. Сякаш беше обичал Алис в друг живот. Любовта му беше мечта, на която се беше наслаждавал и която бе изгубил. Погледна към прозореца. Плътните стъкла в оловни рамки пречупваха слънчевата светлина. Наблюдаваше танца на прашинките в празната къща. Чудеше се дали Алис е тук. Дали сянката й, призракът й още броди из тази къща?
Допря ръце, затвори очи и се помоли. Можеше ли тя да му помогне сега? Можеше ли да се намеси? Саймън въздъхна и отвори очи. Силата на Ратолиър беше унищожена. Беззъбия и неговите приятели бяха убити. Но кой беше дошъл в къщата онази вечер? Очевидно е бил някой, на когото Алис и баща й са вярвали. И защо така послушно бяха отишли в конюшнята? Защо не са се съпротивлявали, не са се борили? Саймън чу кашлица отвън. Понечи да се изправи, после си спомни за пристава. Влезе в просторната, красиво обзаведена гостна. Прозорецът гледаше към улицата, затова той не се приближи до него. Боеше се, че другите пристави могат да го видят и да възразят срещу присъствието му. Качи се горе, но макар стаите да бяха разтребени, забеляза, че всички документи бяха изнесени от кабинета, който очевидно съветник Дрейкът беше използвал. Саймън седна на върха на стълбите. Кой може да е дошъл тук? Някой, на когото съветникът е вярвал. Кметът? Началникът на стражата? Или Мухоловката?