— Откъде знаеш всичко това? — Брат Мартин вдигна глава. Лицето му изглеждаше по-гладко и младо, сякаш беше смъкнал някаква маска; очите му бяха наблюдателни, пресметливи и пълни с насмешка.
— Как ли си се смял! — продължи Саймън. — Как ли си се подигравал и надсмивал над всички ни. Но отговори на първия ми въпрос, къде беше ръкоположен?
— В манастира ни в Лондон.
— А после къде отиде?
— В Ройстън в Хъртфодшир.
— И после?
— В Сейнт Аспс в Уелс, преди да дойда тук.
— И как е истинското ти име?
— Ще я обесите ли? — Брат Мартин разпери ръце. — Закълнете ми се, Саймън и ти, милорд кмете. Ще бъде ли обесена Елиънор Ратолиър?
— Ще я освободим — отвърна кметът. — Заловили са я, докато се е отдалечавала от трупа на Мухоловката. Ще кажем, че е станала грешка. Ще я отведем до най-близкото пристанище. — Кметът продължаваше да развива лъжата на Саймън. — Ще й кажем да замине за чужбина.
— Заклевате ли се?
— Имаш моята дума.
— Откъде разбра, че съм аз? — Брат Мартин наклони глава встрани. Очите му бяха изпълнени с любопитство, сякаш беше задал на Саймън гатанка и беше изненадан, че дърводелецът е познал отговора.
— Още от самото начало — започна младежът — ти знаеше, че доминиканците са дошли в Глостър, че е правено някакво разследване. Но не си имал време да предупредиш останалата част от сборището си. По време на процеса срещу Ратолиър, ти препоръча да бъдат екзекутирани в гората. Съветниците Шиплър и Дрейкът се съгласиха със съвета ти. След малко ще обясня и причината за това. — Саймън прочисти гърлото си. — Второ, след процеса, Ратолиър поискаха да видят свещеник, но защо? Нямаха намерение да се изповядват! Надявали са се въпреки всичко, че палачите може тайно да се съгласят да ги освободят. Разбира се, това беше напразно! Ти сигурно си го знаел. Когато ги посетихме в килията, ти им каза, че ще бъдат обесени на горската поляна и така ги предупреди за опасността, която ги очаква. Настоя също аз да те придружа. Бях млад и зелен, с меко сърце. Съгласих се да занеса съобщението им до ханджията в „Сребърния плащ“. Брат Мартин кимна разбиращо.
— Умно момче! — промърмори той.
— Ако Ратолиър не са искали да се изповядат — продължи Саймън, — защо трябваше да дойдеш в гората Дийн? Защо ти трябваше да прекараш три нощи на някаква пуста, подгизнала от дъжд поляна? Пътуваше с тях в колата и незабелязано си им дал нужната отвара или еликсир, за да преживеят обесването. След екзекуцията им, ти сложи качулките на лицата им, за да не забележим нещо необичайно. Съгласи се, че трябва да напуснем поляната. Когато Ратолиър ни нападнаха, ти каза на Шадболт да не си хаби стрелите. И, разбира се, откъде можеха Ратолиър да знаят за греховете на палачите си? Помниш ли, че ги изброяваха поименно? Ти знаеше всичко за приятелите си. Преструваше се, че се боиш и по този начин засили нашия ужас. Ние бяхме просто куп треперещи страхливци, неспособни да се преборят с призраците, докато ти играеше ролята на благочестив свещеник. Щом се върнахме в Глостър, ти се скри в манастира. Всъщност си обмислял отмъщението си и си се измъквал, когато пожелаеш. Палачите трябваше да умрат заради онова, което бяха видели. Същата съдба сполетя и нещастния лесничеи, но съветниците бяха още по-опасни, нали? — Саймън млъкна и внимателно се вгледа в монаха. — Те бяха опасни, нали?
Брат Мартин кимна.
— Първо, можеха да си спомнят, че ти предложи вещиците да бъдат обесени в гората. Можеха да се замислят какво всъщност е станало. Обзалагам се, че си чул слуховете, че кметът се интересува от сборището. Ти сам го каза в „Почивката на палача“ на мен и Мухоловката. Отиде ли при съветниците Шиплър и Дрейкът, за да разбереш подробности?
— Защо да го правя?
— Освен изповедник на осъдените и капелан на съвета, си бил изповедник и на Дрейкът, и на Шиплър. Знаел си всичко за тях. Посетил си ги и си разпитвал за слуховете, че съществува вещерско сборище и за подозренията на кмета. За пристигането на доминиканците в Глостър.
— Ти разпита и мен за това! — изсъска приорът. Брат Мартин му хвърли леден поглед.
— Видях завещанията им — продължи Саймън. — Това на Дрейкът е в съвета, а на Шиплър в абатството „Свети Петър“. И двамата са оставили по нещичко на „своя добър приятел и изповедник брат Мартин“. Може да си им бил изповедник, но след време, те щяха да те заподозрат. Освен това си искал да отмъстиш. Като изповедник на Шиплър си знаел всичко за любовницата му — къде е живеела, кога я е посещавал. Само че през онази съдбовна нощ Ратолиър са го очаквали, нали?