Еди си помисли, че никога не е виждал своя дин да изглежда толкова печален.
— Гледай как усвоихме тертипа на говорене на хората от Кала! Първо Джейк, а после и всички ние. Ала това ще отшуми с времето.
— Чака ни още много път — промълви младият стрелец.
— Да, и много опасности. Ала все пак… едва ли ще бъде по-опасно от това. Ще потегляме ли?
— След минутка. Роланд, спомняш ли си един човек, за когото Сузана беше споменала, преди да отидем в Кала… На име Моузес Карвър?
— Да… — Стрелеца се замисли. — Той беше някакъв делови човек, поел бизнеса на баща и след смъртта на сай Холмс, прав ли съм?
— Точно така. Също така е и неин кръстник. Сюз каза, че напълно му се доверява. Спомни си само колко се ядоса, когато с Джейк подхвърлихме, че той може да отмъкне милионите на баща и…
Роланд кимна.
— Аз се доверявам на преценката и — каза Еди.
— Ами ти?
— И аз.
— Ако този Карвър наистина е честен човек, навярно ще можем да го направим нещо като дин, който да следи за нещата, които трябва да свършим в този свят.
Това изобщо не изглеждаше важно в сравнение със силата, която Еди усещаше навсякъде около себе си, ала той бе дълбоко убеден в значението на онова, за което говореше. Навярно имаха една-единствена възможност да защитят розата сега и да осигурят по-нататъшното и оцеляване. Трябваше да си свършат работата както трябва и младият стрелец знаеше, че това означава да се вслушат във волята на съдбата. С една дума, ка.
— Сюз казва, че корпорацията „Холмс Дентал“ е била оценявана за осем или десет милиона по времето, когато ти си я грабнал от Ню Йорк. Ако Карвър е толкова добър, колкото се надявам, сега компанията вероятно е на стойност дванайсет или четиринайсет милиона.
— Това много ли е? — попита Роланд.
Еди само изпръхтя и разпери ръце, за да илюстрира нагледно размера на това състояние.
Стрелеца кимна.
— Звучи ми забавно да си говорим как дивидентите от някакви зьболекарски нововъведения могат да спасят вселената, ала въпросът стои точно така. А и парите, които феята на зъбчетата е оставила на Сузана, могат да бъдат само началото. „Майкрософт“ например. Помниш ли, че споменах това име пред Тауър?
— Да — отвърна Стрелеца, след което каза: — Малко по-бавно, Еди. Успокой се, моля аз.
— Съжалявам — рече съпругът на Сузана Дийн и си пое дълбоко дъх. — Това е мястото. Пеенето. Лицата… виждаш ли лицата по дърветата? Сред сенките?
— Виждам ги много добре.
— Всичко това ме кара да се чувствам малко шантаво. Искам да го споделя с теб. Това, което имам предвид, е да слеем „Холмс Дентал“ и корпорация „Тет“, след което, използвайки нашите знания за бъдещето, да я превърнем в една от най-богатите компании, съществували някога. С възможности не по-малки от тези на корпорацията „Сомбра“… или може би дори на „Норт Сентрал Позитроникс“.
Роланд сви рамене, после вдигна ръка, сякаш искаше да попита как така Еди може да говори за пари в присъствието на изключителната сила, която се лееше по протежението на Лъча и през тях, карайки косъмчетата по врата им да настръхват, а синусите им да бучат… която превръщаше всяка горска сянка в наблюдаващо ги лице, сякаш тук се бе събрало цяло множество — безмълвна публика, гледаща с интерес как изиграват една съдбоносна сцена от тяхната драма.
— Знам как се чувстваш, ала това е много важно — подчерта Еди. — Повярвай ми, така е. Да предположим за миг, че компанията ни се разрасне толкова бързо, че успеем да купим „Норт Сентрал Позитроникс“, преди да се е превърнала във водещ икономически фактор? Роланд, та ние ще можем да обърнем посоката на развитието и, тъй както човек може да обърне посоката и на най-голямата река, без да му е необходимо нещо повече от най-обикновена лопата — стига да се намира близо до извора и където тя е още малко ручейче.
В този момент очите на Стрелеца заискриха.
— Да я превземем — продума той. — Да я насочим към изпълнението на нашите цели, а не на тези на Пурпурния крал. Да, струва ми се възможно.
— Възможно или не, това, което не трябва да забравяме, е, че не се борим само за 1977 или 1987, от която дойдох, нито пък за 1999, където отиде Сюз. — Еди си даде сметка, че в този свят и Калвин Тауър, и Арон Дипно можеха да умрат. Тогава последното им участие в драмата около Тъмната кула — спасяването на отец Калахан от братята Хитлер — нямаше да се осъществи. И двамата щяха да бъдат съборени от сцената и да се озоват на полянката в края на пътя заедно с Гашър и Хутс, Бени Слайтман, Сюзан Делгадо (Кала, Калахан, Сюзан, Сузана) и Тик-Так, Блейн и Патриша. Роланд и неговият ка-тет също щеше да стигне до тази полянка рано или късно. Накрая — и то ако имаха фантастичен късмет и проявяха самоубийствена храброст — щеше да остане единствено Тъмната кула. Ако можеха да пресекат развитието на „Норт Сентрал Позитроникс“ в зародиш, навярно щяха да спасят всички Лъчи, които сега бяха разрушени. Ала дори и да не успееха да сторят това, и последните два Лъча щяха да са достатъчни, за да удържат Кулата изправена — розата в Ню Йорк и мъжът на име Стивън Кинг в Мейн. Разумът на Еди нямаше доказателства, че случаят е точно такъв…, но дълбоко в сърцето си беше убеден в това. — Това, за което се борим, Роланд, е вечността.