Отец Калахан описа пълен кръг във въздуха и видя Джейк да прави абсолютно същото пред него. Изгуби единия от сандалите си. Чу скимтенето на Ко и протестиращия вик на Еди. Чу клаксоните на такситата, тази несравнима улична музика на Ню Йорк, както и нещо друго — гласа на някакъв проповедник. Движеше се съвсем наблизо, съдейки по звука. Най-малко на трета скорост. А може би и по-бързо.
Един от глезените на Калахан се блъсна в ръба на Неоткритата врата, докато той прелиташе през нея, и в същия миг от удареното място експлодира ужасна болка. После глезенът (и плътта около него) се вкочани. Чу се скорострелното прозвъняване на тодашни камбанки, като че ли някой бе пуснал плоча, предназначена за слушане на трийсет и три оборота, на четирийсет и пет. Той почувства напора на сблъскващите се въздушни течения и изведнъж влажният въздух на Пещерата на портала бе заменен от острата миризма на бензин и автомобилни газове. Първо улична музика, а сега уличен парфюм. За един миг проповедниците бяха двама. Хенчик зад гърба му, който крещеше: „Съзрете, вратата се отваря!“, и другият пред него, мучащ: „Кажи ГОСПОТ, братко, точно така, кажи ГОСПОТ на Второ Авеню!“
„Още двойници“ — помисли си Калахан — имаше време единствено за това — след което вратата отзад изведнъж се захлопна с трясък и единственият религиозен фанатик остана този на Второ Авеню. През главата му мина: „Добре дошъл у дома, кучи сине, добре дошъл в Америка“, след което се строполи на земята.
ДВЕ
Ударът си беше сериозен, ала поне успя да падне на ръцете и краката си. Дънките му предпазиха коленете му до известна степен (макар че се скъсаха), но настилката на тротоара като че ли изстърга цял декар от кожата на дланите му. До слуха му достигна пеенето на розата — кристално ясно.
Калахан се обърна по гръб и погледна към небето, кривейки лице в озъбени гримаси от болка, приближил окървавените си, пламтящи длани към лицето си. Капка кръв се отрони от лявата му ръка и се приземи върху бузата му като алена сълза.
— Откъде, мамка му, се появи, приятелю? — попита го някакъв стъписан чернокож мъж, облечен в сиви работни дрехи. Изглежда, той беше единственият зрител на драматичното завръщане на отец Калахан в Америка. Непознатият се взираше в лежащия на тротоара човек с разширени от изумление очи.
— От Оз — отвърна бившият свещеник и се изправи. Дланите го боляха зверски, а и отново чувстваше глезена си, който изпращаше периодични залпове от болка в пълен унисон с учестените удари на сърцето му. — Продължавай си по пътя, момко. Бегай оттук. Аз съм добре, така че чао.
— Както кажеш, брато. Чао.
Човекът в сивите работни дрехи — най-вероятно някакъв портиер, чиято смяна беше приключила, помисли си Калахан — го послуша. Той хвърли на странно появилия се мъж последен поглед — продължаваше да е стъписан, ала вече започваше да се съмнява в това, което бе видял — и заобиколи малката тълпа, насъбрала се около уличния проповедник. Само след миг от него вече нямаше и следа. Калахан изтупа праха от дрехите си и застана на едно от стъпалата на търговския център „Хамаршолд“, оглеждайки се за Джейк. Момчето не се виждаше никъде. Погледна и в посоката, откъдето беше дошъл, обаче Неоткритата врата също бе изчезнала.
— Слушайте сега, приятели мои! Слушайте ме, когато ви говоря за Бог, когато ви казвам, че Бог е любов, хайде, извикайте сега „Алилуя!“
— Алилуя! — каза вяло един човек от насъбралите се. Не прозвуча много убедително.
— Амин ти казвам аз, братко, благодаря ти! Сега ме чуйте добре, защото е настанало времето за ИЗПИТАНИЯ на Америка, а Америка се ПРОВАЛЯ на този ИЗПИТ! Тази страна има нужда от БОМБА, ала не от а-том-на, а от ГОСПОТ-БОМБА, ще кажете ли „Алилуя“?
— Джейк! — извика Калахан. — Джейк, къде си? Джейк?
— Ко! — Това бе гласът на Джейк, извисил се до писък. — Ко, внимавай!
Чу се кратко, възторжено излайване, което Калахан би разпознал навсякъде. След това вой на блокирани от спирачките автомобилни гуми. Изсвирване на клаксон. И накрая ударът.