ТРИ
Калахан веднага забрави за ударения си глезен и смъдящите си длани. Той се втурна покрай неголямата група хора, стълпили се около уличния проповедник (сега всички се бяха обърнали към улицата, а самият оратор бе замлъкнал по средата на тирадата си) и видя как Джейк стои на Второ Авеню пред едно такси, спряло буквално на сантиметри от краката му. Синкав дим се издигаше от задните гуми на жълтия автомобил, а лицето на шофьора приличаше на смъртнобледа буква „О“. Ко се бе свил между стъпалата на момчето. На Калахан му се стори, че зверчето изглежда изплашено, ала иначе си беше наред.
Ударът бе последван от още един и още един. Това беше Джейк, който блъскаше с юмрук по предния капак на колата.
— Задник! — крещеше момчето на бледото О от другата страна на стъклото. Бам!
— Защо не…
— Бам!
— … гледаш къде…
— БАМ!
— … по дяволите КАРАШ!
— БАМ-БАМ!
— Дай му да се разбере, хлапе! — извика някой от другата страна на улицата, където поне три дузини зяпачи се бяха събрали да погледат панаира.
Вратата на таксито се отвори. Високият мъж, който слезе от него, носеше една от онези ризи, наречени дашики14, над дънките си и огромни гуменки-мутанти, на чиято емблема се виждаше бумеранг. На главата си имаше фес, който навярно засилваше впечатлението за изключителната му височина, ала едва ли само той бе причината. Калахан си каза, че мъжът сигурно е висок поне метър и деветдесет и пет. Имаше брада и в момента гледаше навъсено към Джейк. Някогашният свещеник се втурна към тази непредвидима сцена със свито сърце, забравяйки напълно, че единият му крак е бос. Уличният проповедник също се завтече натам, а зад таксито спря друга кола, чийто шофьор, изглежда, не се интересуваше от нищо друго освен от изпълнението на плановете си за вечерта. Той натисна клаксона с двете си ръце.
— УИИИИИИИИИИИИНК!!! — и се надвеси от прозореца, крещейки: — Премести се, Абдул, задръстваш пътя!
Обзет от неистова ярост, Джейк сякаш не забелязваше нищо от това. Сега момчето стовари и двете си ръце върху ламарината на колата, досущ като Ратсо Рицо в „Среднощен каубой“ — БАМ!
— За малко да прегазиш приятеля ми, задник такъв, изобщо ГЛЕДАШ ли — БАМ! — къде КАРАШ?
Преди обаче да успее да удари по капака за пореден път — Джейк очевидно възнамеряваше да продължи да прави това, до като гневът му се уталожи — високият шофьор го сграбчи за дясната ръка.
— Спри да правиш това, боклук такъв! — изкрещя той с вбесен и странно тънък глас. — Казвам ти да…
Джейк отстъпи назад, освобождавайки се от хватката на таксиджията, след което с мълниеносно движение измъкна рюгера от кобура под мишницата си и го насочи към носа на човека с феса.
— Какво? Какво ми казваш? — озъби му се момчето. — Че караше твърде бързо и едва не прегази приятеля ми? Че не искаш да умреш тук на улицата с дупка в главата? КАКВО ми казваш?
Една жена от другата страна на улицата или видя пистолета, или почувства смъртоносната ярост на Джейк, защото изпищя и побягна. Неколцина от зяпачите веднага последваха примера и. Другите се скупчиха на тротоара, подушили мириса на кръв. Един от тях — млад мъж, който носеше шапка с козирка, обърната наопаки — извика:
— Давай, хлапе! Проветри малко този ездач на камили!
Шофьорът отстъпи две крачки назад с разширени от страх очи. Вдигна ръцете си на нивото на раменете и захленчи:
— Не ме застрелвай, момче! Моля те!
— Тогава кажи, че съжаляваш! — изкрещя му Джейк. — Ако искаш да живееш, ме помоли за прошка! И него! И него! — Кожата на момчето бе станала смъртнобледа, с изключение на малките алени петънца, разцъфнали високо на скулите му. Очите му бяха разширени и влажни. Дон Калахан забеляза, че цевта на пистолета трепери, и това никак не му хареса. — Кажи, че съжаляваш за начина, по който караше, егоистично копеле такова! Направи го веднага! Казах веднага!
— Ейк! — изскимтя обезпокоено Ко.
Джейк погледна към зверчето. Когато направи това, таксиметровият шофьор светкавично се хвърли към рюгера. Калахан го фрасна с изумително дясно кроше и таксиджията се просна върху предния капак на колата си, а фесът се катурна от главата му. Човекът в автомобила зад него спокойно можеше да заобиколи колата на така наречения Абдул, ала продължи да натиска клаксона и да крещи:
— Размърдай се, човече! Размърдай се!
14
Широка риза с дълги ръкави, най-често пъстра, популярна сред ориенталците и хипитата. — Б. пр.