Някои от зяпачите от другата страна на Второ Авеню заръкопляскаха като зрители на мач по борба в „Медисън Скуеър Гардън“ и бившият свещеник си помисли: „Това място е истинска лудница. Дали съм знаел това преди и просто съм го забравил, или едва сега го осъзнавам?“
Уличният проповедник, човек с брада и дълга бяла коса, която се спускаше до раменете му, сега бе застанал до Джейк и когато момчето вдигна отново пистолета си, проповедникът сложи ръка върху китката на хлапето.
— Прибери го, момче — рече той. — Затъкни го в кобура, слава на Исус.
Джейк го изгледа и съзря онова, което бе видяла и Сузана немного отдавна — един мъж, който имаше почти свръхестествена прилика с Хенчик манихееца. Момчето прибра рюгера, след което се наведе и вдигна Ко. Зверчето изскимтя, протегна дългото си вратле и приближи муцунка до лицето на момчето, започвайки да го ближе по бузата.
Междувременно Калахан бе хванал таксиджията за ръката, отвеждайки го до предната врата на колата му. Порови в джобовете си и напипа десетдоларова банкнота — половината от парите, които бяха успели да съберат за това малко приключение.
— Работата е приключена — каза той на шофьора, говорейки му с успокояващ тон (или поне така се надяваше). — Нищо не е станало, никой не е пострадал, ти си продължавай по своя път, а той — по неговия. — После, докато подаваше парите на високия мъж, се обърна към онзи в автомобила отзад и му извика: — Клаксонът работи, приятел! Защо не го оставиш да си почине малко и не пробваш как са фаровете, а?
— Ситното копеленце насочи пистолет към мен — каза таксиджията. Посегна към главата си, за да намести феса, и се учуди, когато не го намери там.
— Това е само макет — успокояващо му рече Калахан. — Като онези неща, които си сглобяваш сам. Дори и с капси не стреля. Мога да те уве…
— Хей, друже! — извика уличният проповедник и когато Абдул се обърна, белокосият мъж му подаде избелелия червен фес. Щом си го сложи отново на главата, таксиджията като че ли изведнъж стана по-благоразумен. По-сговорчив, отколкото беше, когато Калахан му даде десетте долара.
Човекът зад таксито караше стар, наподобяващ кит линкълн. Той отново натисна клаксона.
— Абе, що не ми лапнеш манивелата, бе, шебек смотан! — извика му Абдул и бившият свещеник за малко да се засмее. Той тръгна към шофьора на линкълна. Когато човекът с феса понечи да го последва, Калахан постави ръце на раменете му и го спря.
— Остави ме аз да се оправя с това. Аз съм религиозен човек. Да накарам лъва да легне тихо и кротко до агнето е моето призвание. Уличният проповедник се намираше достатъчно близо, за да чуе това. Джейк се бе отдръпнал настрани и сега стоеше до буса на двойника на Хенчик, проверявайки дали с Ко всичко е наред.
— Братко! — обърна се брадатият човек към Калахан. — Мога ли да те попитам за твоята верска принадлежност? За това как, казвам алилуя, възприемаш Всевишния?
— Аз съм католик — рече някогашният свещеник. — Следователно възприемам Всевишния като човек.
Уличният проповедник му протегна голямата си, възлеста длан. Ръкостискането му се оказа точно такова, каквото отец Калахан си беше представял — пламенно и силно като че ли всеки момент щеше да ти строши пръстите. Ниският тембър на двойника на Хенчик, комбиниран с южняшкия му акцент, напомни на Калахан за Фогхорн Легхорн от анимационните филмчета на „Уорнър Брадърс“.
— Аз съм Ърл Хариган — представи се проповедникът, продължавайки да стиска десницата на бившия свещеник. — От Църквата на Светия Господ-Бомб, Бруклин и Америка. Приятно ми е да се запознаем, татко.
— Вече съм се пенсионирал — вдигна рамене бившият свещеник. — Наричай ме просто Дон. Дон Калахан.
— Слава на Исус, отче Дон!
Калахан въздъхна и си каза, че май трябваше да се примири с „отче Дон“. Той се приближи до линкълна. Междувременно шофьорът на таксито вече бе отпрашил, светвайки червената лампичка на колата си.
Преди спътникът на Джейк да се наведе и да каже нещо на шофьора на линкълна през спуснатия прозорец, той измъкна едрото си туловище от колата и се изправи пред човека с белега на челото. Изглежда, тази вечер му бе писано да си има работа все с високи мъже. Този тук бе висок поне метър и осемдесет и осем и имаше огромно шкембе.
— Всичко свърши — рече му Калахан. — Предлагам ти да се качиш в колата си и да се ометеш оттук.
— Нищо не е свършило, докато аз не кажа, че е свършило — възрази му дебелакът. — Записах номера на Абдул; това, което искам от тебе, господинчо, са името и адресът на онова хлапе с кучето. Също така искам и да хвърля един поглед на пистолета, който той току-що… ау, оуууууу! ОУУУУУ! ОУУУУУУУУУУУ! Стига!