Выбрать главу

Преподобният Ърл Хариган бе хванал едната ръка на господин Линкълн, извивайки я зад гърба му, и очевидно се опитваше да приложи върху палеца му творческите си хрумвания. Калахан не можеше да види какво точно става, защото зрителният ъгъл не му позволяваше.

— Бог те обича толкова много — прошепна Хариган в ухото на тлъстака. — И единственото, което иска в замяна, креслив дрисльо такъв, е да ми кажеш „алилуя“ и после да се разкараш от тук. Ще ми кажеш ли „алилуя“?

— ОУУУУ! ОУУУУУУУУ, пусни ме! Полиция! ПОЛИЦИЯАААА!!!

— В момента единственият полицай в този район е офицер Бензик, ала той вече ми даде талона и си омете крушите. Сега навярно е в „Денис“, където хапва орехова гофрета и двойна порция бекон, слава на Бога, така че по-добре си помисли хубавичко.

Зад гърба на господин Линкълн нещо изхрущя и Калахан стисна зъби. Не му се искаше да си мисли, че палецът на дебелака е издал този звук, ала просто не знаеше какво друго би могло да е. Едрият мъж изви лице към небето и нададе продължителен вой, несъмнено предизвикан от силната болка.

— Обзалагам се, че ще поискаш да ми кажеш „алилуя“, братко — продължи преподобният Ърл Хариган. — Защото в противен случай ще трябва да си занесеш палеца вкъщи в джоба на ризата си.

— Алилуя — прошепна господин Линкълн. Лицето му бе прежълтяло. Калахан си помисли, че това сигурно се дължеше и на оранжевите улични лампи, заменили флуоресцентните, които осветяваха нощните улици по неговото време.

— Добре! Сега кажи „амин“. Ще се почувстваш по-добре, когато го направиш.

— А-а-амин.

— Слава на Бога! Слава на Ииии-суууу-ууууус!

— Пусни ме… пусни пръста ми!…

— Смяташ ли да се разкараш оттук и да престанеш да задръстваш този участък от пътя, ако го направя?

— Да!

— И няма да има повече тинтири-минтири и дрън-дрън, слава на Исус?

— Да!

Хариган се наведе още по-близо към дебелия мъж, а устните му се спряха само на сантиметър от жълтеникавата мръсотия, облепила ушните миди на злополучния шофьор. Калахан бе погълнат изцяло от тази сцена, забравяйки за всички нерешени проблеми и неотложни задачи, които ги чакаха. Някогашният свещеник си помисли, че ако Исус бе имал Ърл Хариган сред своите апостоли, най-вероятно не той, а Пилат Понтийски щеше да бъде разпънат на кръста.

— Приятелю, бомбите съвсем скоро ще започнат да падат — Госпот-бомби. И ти ще трябва да направиш своя избор — дали да си сред онези, които ще бъдат, слава на Исус, горе в небесата, хвърляйки тези бомби, или сред онези долу в градовете, които ще бъдат разкъсани на безброй парченца. Разбирам, че сега не му е нито мястото, нито времето да избереш Христа, ала можеш поне да си помислиш хубавичко за тези неща, нали така, господине?

Изглежда, господин Линкълн се позабави с отговора си, защото двойникът на Хенчик от Кала реши да направи още нещо с ръката, която бе извил зад гърба на шофьора. Той нададе още един пронизителен вик, от който почти остана без дъх.

— Попитах те нещо — ще си помислиш ли за тези работи?

— Да! Да! Да!

— Тогава се качвай обратно в колата си, тръгвай и нека Бог да те благослови и да те пази!

При тези думи Хариган пусна господин Линкълн. Дебелият мъж веднага се отдръпна от него, напъха се в колата си и само след миг вече натискаше газта по Второ Авеню. Уличният проповедник се обърна към Калахан и му рече:

— Католиците отиват в Ада, отче Дон. Всички без изключение са идолопоклонници — те се прекланят пред култа към Мария! И към Папата! Не ме карай да започвам да говоря за него! Обаче познавам и някои чудесни хора, които също са католици, и не се и съмнявам, че и ти си такъв. Може пък аз да се помоля за теб, за да промениш вярата си. Или пък да се помоля за теб, за да преминеш през адските пламъци. — Погледна назад към тротоара, където се издигаше търговският център „Хамаршолд“. — Май малкото ми паство се е разпиляло.

— Съжалявам за това — рече Калахан.

Хариган сви рамене.

— И без това хората не приемат Исус в сърцата си през лятото — каза равнодушно. — Излизат навън, позяпват малко витрините и се връщат към греховното си съществуване. Зимата е времето за истинския кръстоносен поход… Само трябва да имаш сухо местенце, където да им дадеш топла супа и да им кажеш няколко топли думи от светото писание в мразовитата нощ. — Той погледна към краката на някогашния свещеник и от беляза: