— Май си изгубил единия от сандалите си, мой католически приятелю.
В този момент се чу пронизителният звук на друг клаксон и някакво изумително такси — на Калахан му заприлича на нов вариант на старите микробуси „Фолксваген“ — профуча покрай тях, като за малко не ги закачи. Един от пътниците им изкрещя нещо, което най-вероятно не беше „Честит рожден ден!“.
— Ако не се разкараме скоро от улицата — усмихна се преподобният Ърл Хариган, — вярата може да не се окаже достатъчна, за да ни опази.
ЧЕТИРИ
— Нищо му няма — каза Джейк, докато оставяше Ко на тротоара. — Аз избухнах, нали? Съжалявам.
— Напълно разбираемо — увери го преподобният Хариган. — Какво интересно куче! Никога не съм виждал такова! — възкликна той и се наведе към скункса.
— Смесена порода е — изрече дрезгаво момчето — и не обича много непознатите.
Ко демонстрира омразата и неверието си към тях, като надигна глава към дланта на Хариган и прибра ушички, за да осигури по-гладка площ за галене. После оголи дружелюбно зъбки, сякаш бяха отколешни дружки с проповедника. Междувременно Калахан оглеждаше обстановката. Намираха се в Ню Йорк, а в Ню Йорк хората си гледаха тяхната работа и те оставяха да си гледаш своята, ала да не забравяме, че Джейк бе извадил пистолет. Отецът не знаеше колко души са го видели, но си даваше сметка, че е достатъчен само един, който да информира полицията за това. Ами ако този някой бе отишъл при полицай Бензик, за когото Хариган беше споменал, и им навлечеше проблеми, когато най-малко можеха да си ги позволят? Мъжът с белега на челото погледна към Ко и си помисли: „Направи ми услуга и не казвай нищо, става ли? Джейк може да те изкара някаква нова разновидност на ирландски пинчер или някакво си там коли, ала в минутата, която започнеш да говориш, тази версия става на пух и прах. Затова ми направи услуга и си мълчи,“
— Как си, момко? — каза Хариган и след като зверчето като по чудо не каза „Ко!“, проповедникът се изправи. — Имам нещо за теб, Дон. Само минутка.
— Господине, ние наистина трябва да…
— Имам нещо и за теб, синко — слава на Исус, на нашия Бог! Но първо… няма да отнеме и секунда…
Хариган се втурна към отворената странична врата на неправилно паркирания си бус марка „Додж“, пъхна се вътре и започна да тършува.
Калахан прояви известно търпение, ала после чувството за изнизващите се секунди надделя и той каза:
— Господине, съжалявам, но…
— Ето ги! — възкликна уличният проповедник и се измъкна от буса, хванал с дясната си ръка износени кафяви мокасини. — Ако носиш по-малък от дванайсети номер, можем да ги натъпчем с вестник. А ако размерът ти е по-голям — е, значи просто нямаш късмет!
— Нося точно дванайсети номер — каза някогашният свещеник и отправи гореща молитва към Бога, в която му благодари за проявената щедрост. Всъщност най-удобни му бяха единайсет и половина, ала разликата беше минимална. Той ги намъкна с чувство на искрена признателност. — Вижте, сега наистина трябва да… Хариган се обърна към момчето:
— Жената, която търсите, се качи в едно такси точно на мястото, където се поспречкахме малко с онези идиоти, преди не повече от час и половина. — Той се усмихна, когато забеляза как изражението на Джейк внезапно се промени — първо от удивление, а после от възторг. — Каза, че онази другата в момента карала рейса, че сте знаели коя била онази другата, както и къде щяла да я заведе.
— Да, в „Дикси Пиг“ — каза Джейк. — „Леке“ и Шейсет и първа. Татко, навярно все още можем да я настигнем, обаче трябва да тръгнем веднага. Тя…
— Не — прекъсна го Хариган. — Жената, която ме заговори чух гласа и вътре в главата си, ясен като камбанен звън, слава на Исус — рече, че първо трябва да отидете до хотела.
— Какъв хотел? — попита Калахан.
Проповедникът посочи надолу по Четирийсет и шеста към „Плаза-Парк Хаят“.
— Това е единственият хотел наблизо — рече двойникът на Хенчик. — От тази посока се появи и тя.
— Благодаря ти — кимна му някогашният свещеник. — Тя каза ли ти защо трябва да отидем там?
— Не — отвърна му Хариган. — Мисля, че по това време онази другата разбра, че се е разбъбрила, и и затвори устата. После се качиха в таксито и отпратиха надалеч!