Выбрать главу

Джейк Чеймбърс

Моето разбиране за истината

Жената плъзна плика към Джейк по гладкия плот на бюрото, като внимаваше да не докосне ръката му.

Момчето го взе и нежно прокара пръсти по цялата му дължина. Вътре имаше лист хартия. Както и нещо друго. Някакъв твърд и тесен предмет. Той разкъса плика и извади хартията. В него бе поставена тънка пластмасова бяла карта за хотелска стая. Съобщението бе изписано на листче от бележник с надпис „ЗА ВСИЧКИ САМОХВАЛКОВЦИ“. Самото съобщение бе дълго едва три реда:

„Дад — а — чум, дад — а — чий, ти имаш ключа, не се тревожи!“

„Дад — а — чун, дад — а — чен, виж го, Джейк! Ключът е червен!“

Момчето погледна към картата и видя как тя изведнъж започна да се изпълва с цвят и само след миг вече беше кърваво-червена.

„Не би могла да стане червена, преди съобщението да бъде прочетено“15, помисли си Джейк, усмихвайки се на скритата загадка. Вдигна поглед, за да провери дали и чиновничката е забелязала внезапната трансформация на картата, ала очевидно вниманието и бе ангажирано с нещо в далечния край на бюрото. Калахан пък се бе загледал в две жени, които тъкмо бяха влезли във фоайето. „Ние можем да го наричаме «отче», ала той продължава да има набито око за мадамите“ — помисли си момчето.

Джейк погледна отново листчето — тъкмо навреме, за да може да прочете и последния ред:

„Дад — а — чум, дад — а — муч, дайте на момчето пластмасов ключ.“

Преди две години родителите му бяха подарили комплект „Млад химик“. Като се ръководеше от книжката с инструкции, той бе успял да си приготви известно количество симпатично мастило. Думите, изписани с това мастило, избледняваха почти толкова бързо, както и думите, които четеше сега. Само дето, ако се вгледаше по-внимателно, човек можеше да прочете текста, сътворен с помощта на подаръка му, докато този тук бе изчезнал напълно, и Джейк знаеше защо. Посланието бе изпълнило целта си и повече нямаше нужда от него. Горният ред — за червения ключ — също избледняваше и единствено първото изречение остана, сякаш момчето изобщо имаше нужда да му напомнят, че:

„Дад — а — чум, дад — а — чий, ти имаш ключа, не се тревожи!“

Дали Стивън Кинг бе изпратил това съобщение? Джейк се съмняваше. Най-вероятно някой от другите участници в играта — а може би дори Роланд или Еди — бяха използвали името на писателя, за да привлекат вниманието му. Откакто бяха дошли в Ню Йорк заедно с отец Калахан, се бе натъкнал на две неща, които му вдъхваха надежда. Едното беше позаглъхналата песен на розата, която дори бе станала по-силна отпреди — и то въпреки огромния небостъргач, построен на мястото на празния парцел. Другото беше, че Стивън Кинг очевидно продължаваше да е жив, цели двайсет и две години след сътворяването на настоящия спътник на Джейк. И вече беше станал прочут писател.

Чудесно. Изглежда, нещата все още се развиваха в правилната посока — макар и с известни трудности. Момчето сграбчи татко Калахан за ръката и го поведе към магазинчето за сувенири и коктейл-бара, откъдето се чуваше приглушено свирене на пиано. Ко ги последва, подтичвайки след тях. Покрай стената откриха редица телефонни автомати.

— Когато чуеш гласа на операторката — обърна се Джейк към Калахан, — кажи и че трябва да говориш с приятелката си Сузана Дийн или с нейната спътница Мия.

— Тя ще ме попита коя е стаята и — отговори му някогашният свещеник.

— Кажи и че си забравил, но е на деветнайсетия етаж.

— Откъде си тол…

— Ще видиш, че ще се окаже на деветнайсетия етаж. Повярвай ми.

— Добре — съгласи се възрастният мъж.

Телефонът иззвъня два пъти и операторката попита с какво може да помогне. Калахан и каза. Свързаха го и телефонът в една от стаите на деветнайсетия етаж започна да звъни.

Момчето гледаше как спътникът му отваря уста и започва да говори, след което внезапно млъква изумен и се заслушва с усмивка на уста. Няколко секунди по-късно възрастният мъж затвори.

— Отговаряща машина! — възкликна той. — Имат машина, която приема телефонните обаждания и записва на касета съобщенията! Какво невероятно изобретение!

— Да — каза Джейк. — Както и да е, вече със сигурност знаем, че е излязла и най-вероятно не е оставила никого, който да пази торбата и. Но дори и да е така… — момчето потупа с длан лявата страна на гърдите си, където се намираше рюгерът.

вернуться

15

Непреводима игра на думи — на английски „червен“ и „прочетен“ са омоними. — Б. пр.