— Благодарим ти, Господи — прошепна дрезгаво той и осъзна, че се е изпотил.
Джейк изведнъж заплака и прегърна Ко. Камериерката също зарида, ала нямаше кой да я утеши. Докато отец Калахан загръщаше мрежестата (и странно тежка) материя на сака за боулинг около кутията от призрачно дърво, момчето се обърна към жената и и рече:
— Имате нужда да си подремнете малко, сай.
Това беше единственото нещо, за което се сети, ала ето, че проработи. Камериерката се обърна и се приближи до едното легло. Тя пропълзя отгоре му, легна по гръб, придърпа полата си върху коленете и сякаш изпадна в безсъзнание.
— Дали ще остане в това състояние? — попита шепнешком Джейк. — Защото… татко… тя беше твърде близо до сферата…
Калахан не знаеше. Изведнъж почувства съзнанието си свободно — по-свободно от когато и да било през всичките тези години. А може би сърцето му бе освободено? Във всеки случай усещаше мислите си изключително ясни, докато оставяше сака за боулинг до сгънатите торби за химическо чистене върху сейфа.
Тогава изведнъж си припомни един разговор в уличката зад „Дом“. Той, Франки Чейс и Магръдър си бяха направили малка пуш-пауза. Разговорът им се беше завъртял към начина да запазиш ценностите си в Ню Йорк, особено, ако се наложи да заминеш някъде за известно време. Тогава Магръдър бе казал, че най-сигурното място в Ню Йорк… най-безопасното хранилище е…
— Джейк, в сейфа има и една торба с чинии.
— Оризии?
— Да. Вземи ги. — Докато момчето изпълняваше заръката му, отец Калахан се приближи до заспалата камериерка и затършува в предния ляв джоб на униформата и. Извади няколко пластмасови карти за стаите, пет-шест обикновени ключа и пакетче ментови бонбонки, за които никога не беше чувал — „Алтоидс“. Обърна я по корем. Все едно преобръщаше труп.
— Какво правиш? — прошепна Джейк. Беше оставил Ко на земята, за да преметне плетената торба през рамо. Бе тежка, ала това му подейства успокояващо.
— Ограбвам я — отвърна гневно възрастният му спътник. — Ти какво си помисли?
Отец Калахан от Светата римокатолическа църква обира хотелска прислужница. Или поне възнамеряваше да я ограби, ако тя имаше някакви… опа!
В другия джоб на униформата и пръстите му напипаха пачка сгънати банкноти — точно това му трябваше! Най-вероятно жената е почиствала стаите, когато лаенето на Ко я е ядосало. Неща като пускане на водата в тоалетните, вдигане на щорите, оправяне на леглата и прибиране на онова, което камериерките наричаха „чаршафени бонбони“. Не бяха редки случаите, когато доволните клиенти оставяха под възглавниците си бакшиши, с които се отблагодаряваха за обслужването. Тази жена носеше две десетачки, три петдоларови банкноти и четири по един.
— Ще ти ги върна, когато пътеките ни се пресекат — рече Калахан на изпадналата в безсъзнание камериерка. — А ако не стане така, приеми, че си извършила едно богоугодно дело.
— Бяаааааааало — каза прислужницата със съскащия шепот на онези, които говорят насън, и отново потъна в мъртвешкия си унес. Калахан и Джейк се спогледаха.
ЕДИНАЙСЕТ
Качиха се в асансьора — Калахан бе понесъл сака за боулинг с Черната тринайсетица, а Джейк — торбата с оризиите. У него бяха и всичките им пари. Скромната сума възлизаше на четирийсет и осем долара.
— Ще ни стигнат ли? — това бе единственият му въпрос, след като чу плана на отеца по отношение на сферата — план, за чието изпълнение трябваше да се отбият на още едно място.
— Не знам и не ме интересува — отвърна някогашният свещеник. Говореха съвсем тихо, досущ като някакви заговорници, макар че в асансьора нямаше други хора. — Щом мога да обера спяща камериерка, прецакването на някакъв си таксиджия ще бъде направо детска игра.
— Да — съгласи се Джейк. Замисли се, че Роланд едва ли би се спрял пред ограбването на невинни хора по време на странстването си в търсене на Кулата, при положение, че беше избил толкова народ. — Хайде да приключваме с тази работа и после да се насочваме към „Дикси Пиг“.
— Няма нужда да се тревожиш толкова — успокои го Калахан. — Ако Кулата се срине, ти ще си сред първите, които ще го разберат.
Момчето го изгледа изпитателно. След няколко секунди спътникът му не можа да се въздържи и се усмихна неловко.
— Никак не е смешно, сай — рече Джейк и двамата излязоха навън в топлата лятна вечер на 1999 година.