Выбрать главу

„Змията в храстите — помисли си Калахан. — Този човек Стивън Кинг, който май ме е измислил, може и да съществува само в един свят, но се обзалагам, че «Норт Сентрал Позитроникс» е навсякъде. Какво ли се чудя — та нали тя принадлежи на Пурпурния крал, също както и «Сомбра», а той просто иска онова, за което е жадувал всеки властолюбив деспот от човешката история — да бъде навсякъде, да притежава всичко и по възможност да контролира цялата вселена.“ — Или да я обвие в мрак — измърмори той.

— Татко! — извика го Джейк, който май започваше да губи търпение. — Отче!

— Идвам, идвам — отвърна му Калахан и забърза към момчето, а шепите му бяха пълни с лъскави златисти жетони.

ЧЕТИРИНАЙСЕТ

Ключът излезе от сейф 883, след като Джейк пусна девет от жетоните, ала момчето продължи, докато и всичките двайсет и седем не изчезнаха в прореза. Тогава малкото прозорче под номера на сейфа светна в червено.

— Напълнихме го до дупка — усмихна се Джейк доволно. Все още говореха с онези приглушени, тип „да не събудим бебето“ гласове, а и голямото, подобно на пещера помещение бе необичайно тихо. Момчето си каза, че в осем сутринта или в пет вечерта през работните дни тук сигурно е истинска лудница — хора прииждаха или бързаха към станцията на метрото, като някои от тях оставяха вещите си в сейфовете за краткосрочно съхранение. Сега единствените шумове бяха ехото от разговорите в няколкото магазина в безистена и грохотът на поредната мотриса.

Калахан сложи сака за боулинг в сейфа и го напъха колкото можа по-назад, докато Джейк го гледаше угрижено. После затвори вратичката и момчето завъртя ключа.

— Бинго! — каза невръстният стрелец и пусна ключето в джоба си.

После попита обезпокоено:

— Ще заспи ли?

— Би трябвало — вдигна рамене Калахан. — Нали беше заспала в църквата ми. Ако още някой Лъч се пречупи, навярно ще се събуди и ще започне да върши злини, но пък тогава…

— Ако още някой Лъч бъде прекъснат, малко злини едва ли ще имат голямо значение — довърши Джейк. Спътникът му кимна:

— Работата е там, че… ами, нали не се заблуждаваш къде отиваме. И знаеш на какво ще се натъкнем там.

Вампири. Отрепки. Навярно и други служители на Пурпурния крал. Най-вероятно и Уолтър ще е там — забуленият мъж в черно, който понякога променяше облика си и се наричаше Рандал Флаг. А може би дори и Пурпурния крал. Да, Джейк знаеше.

— Ако ти имаш дарбата — продължи някогашният свещеник, — трябва да предположим, че някои от тях също имат подобни умения. Възможно е да разберат за това място — и за номера на сейфа ни — от съзнанията ни. Ще отидем там и ще направим всичко възможно да я освободим, ала нека не си въобразяваме, че шансовете ни за успех са големи. Никога през живота си не съм стрелял с пистолет, а и ти не си — прости ми, Джейк — закоравял в множество битки воин.

— Е, участвал съм в една-две — рече момчето. Мислеше си за времето, което бе прекарал с Гашър, както и за Вълците, естествено.

— Това ще е доста по-различно — продължи Калахан. — Просто искам да ти кажа, че ще е много лошо, ако ни хванат живи. Ако се стигне до това. Разбираш ли?

— Не се тревожи — каза момчето, а Калахан усети как го побиват тръпки от успокояващия тон на Джейк. — Не се тревожи за това, татко. Няма да попаднем живи в лапите им.

ПЕТНАЙСЕТ

После отново излязоха навън, оглеждайки се за друго такси. Джейк си помисли, че бакшишите на камериерката трябваше да им стигнат, за да се доберат до „Дикси Пиг“. А пък след това, каза си хлапето, едва ли щяха да имат нужда от пари в брой — или от каквото и да било друго.

— Ето едно — рече Калахан и махна с ръка на жълтия автомобил. Междувременно Джейк се бе загледал в сградата, от която току-що бяха излезли.

— Сигурен ли си, че там ще е на сигурно място? — попита, докато колата свиваше към тях, надувайки клаксона заради мудния пешеходец, движещ се между нея и бъдещите клиенти.

— Според моя стар приятел сай Магръдър това е най-сигурното място в цял Манхатън — каза някогашният свещеник. — Петдесет пъти по-надеждно от сейфовете в Пен Стейшън и Гранд Сентрал, беше ми рекъл той… а освен това тук имаш възможност и за дългосрочно съхранение. Със сигурност има и други сейфове в Ню Йорк, но ние ще сме се изпарили дълго преди те да отворят — по един или друг начин…