Мъжът погледна към тъмнокожата жена, усмихна се и престана да свири. Тя му подаде една от останалите банкноти и му каза:
— Ще ви дам това, ако изсвирите отново тази песен. Обаче цялата.
Човекът изглеждаше на около двайсет години. Не можеше да се каже, че изглеждаше добре с бледата си, петниста кожа, златната халка, пробила една от ноздрите му и цигарата, стърчаща от ъгълчето на устата му, ала поне имаше предприемчив дух. Очите му се разшириха, когато видя чий лик се мъдреше на банкнотата, която непознатата чернокожа държеше.
— Госпожо, за петдесет кинта ще ви изсвиря всяка песен на Ралф Стенли, която знам…, а аз-поназнайвам доста негови парчета.
— Тази ще е достатъчна — рече Мия и му подхвърли петдесетачката. Тя се завъртя във въздуха и се приземи в калъфа с пурпурна подплата. Пъпчивият младеж я зяпаше така, сякаш не вярваше на очите си.
— Побързай — каза Мия. Сузана мълчеше, но похитителката и усети, че наостря уши. — Имам важна работа. Започвай да свириш.
И така уличният китарист, разположил се на едно дървено блокче пред кафенето „Черна меласа“, започна да изпълнява песента, която Сузана бе чула за пръв път в „Гладното око“, песента, която бе слушала безброй пъти, която бе пяла на толкова много забави, че вече не помнеше броя им, а веднъж дори и зад един мотел в Оксфорд, Мисисипи. Това бе станало в нощта, преди да ги хвърлят в затвора. Така беше. Тогава трите момчета, които се бореха за правото на глас на чернокожите, се намираха в неизвестност вече над трийсет дни. Най-вероятно телата им гниеха в черната пръст на Мисисипи, някъде в общинската земя на Филаделфия (всъщност впоследствие труповете им бяха открити в градчето Лонгдейл, ще извикате ли „алилуя“, браво, хайде сега кажете „амин“). Селяндурите отново бяха започнали да размахват прословутия Бял чук, ала въпреки всичко те продължиха да пеят. Одета Холмс — или Дет, както я наричаха в онези дни — бе подела тази песен и тогава всички бяха последвали примера и (само дето момчетата пееха „затворник“, а момичетата — „затворничка“). Сега, погълната от Когана, който се бе превърнал в неин концлагер, Сузана слушаше как този блед младеж, който още не е бил роден в онези кошмарни дни, я изпълняваше отново. Бентът на паметта и изведнъж се сгромоляса и могъщата вълна на болезнените и спомени помете Мия, която ни най-малко не очакваше подобно нещо.
ЧЕТИРИ
В страната на спомените времето винаги е сега. В Кралството на предходното часовниците тиктакат… ала ръцете им никога не помръдват. Има Неоткрита врата (О, изгубено) и паметта е ключът, който я отваря.
ПЕТ
Техните имена са Чейни, Гудман, Шуърнър; това са тези, които падат под ударите на Белия чук на 19 юни 1964 година. О, Дискордия!
ШЕСТ
Те са отседнали в някакво хотелче, наречено „Моторът при синята луна“, в негърската част на Оксфорд, Мисисипи. То е собственост на Лестър Бамбри, чийто брат Джон е пастор на Първа афроамериканска методистка църква в Оксфорд, ще извикате ли „алилуя“, браво, хайде сега кажете „амин“.
Датата е 19 юли 1964 година — един месец след изчезването на Чейни, Гудман и Шуърнър. Три дни след изчезването им нейде около Филаделфия в църквата на Джон Бамбри имаше събрание и местните чернокожи активисти казаха на присъстващите бели северняци, че в светлината на текущите събития са свободни да се прибират по домовете си. Някои от тях наистина се прибраха вкъщи, слава на Бога, ала Одета Холмс и осемнайсет други останаха. Да. Именно те са отседнали в хотела „Моторът при синята луна“. От време на време излизат през нощта, Делбърт Андерсън носи китарата си и всички пеят. „Ще бъда освободен“, пеят те, както и
„Джон Хенри“, пеят, ще замахнем със сабите (велики Боже, кажете Госпот-Бомб), а също и „Отнесени от вихъра“, и
„Блусът на колебанието“ от преподобния Гари Дейвис, и всички се смеят на малко неприличния текст: „Доларът си е долар и центът си е цент, ех, колко жени щях да имам, ако бях президент“, пеят те, както и
„Няма да марширувам повече“,
в Страната на спомените и Кралството на предходното те пеят,
в пламтящата им кръв и силата на телата им,
в смелостта на умовете им те пеят,
отричайки Дискордия,
отричайки кан-тои в подкрепа на Ган Създателя, Ган Зло-губителя
те не знаят тези имена
те знаят всички тези имена