Момичетата пеят „затворничка“, а момчетата — „затворник“.
Мия е поразена от силната им обич един към друг; тя е въодушевена от простотата на онова, в което вярват.
В началото, твърде зашеметена, за да се засмее или да заплаче, тя е в състояние единствено да слуша унесено.
ДЕВЕТ
Когато младежът с китарата запя четвъртия куплет, Сузана се присъедини към него — отначало колебливо, а после — след като видя окуражаващата му усмивка — с пълно гърло, извисявайки глас над неговия:
ДЕСЕТ
Младежът спря да свири след този куплет и вдигна поглед към Сузана-Мия.
— Мислех си, че само аз знам тази част — рече той, очевидно приятно изненадан. — Това е начинът, по който Волните ездачи обичаха да…
— Не — каза тихо Сузана. — Не те. Хората, ратуващи за гласоподавателни права, пееха за кучешкото. Хората, които дойдоха в Оксфорд през лятото на 1964. Когато бяха убити онези момчета.
— Шуърнър и Гудман — заяви младежът. — Не мога да се сетя за името на третия…
— Джеймс Чейни — промълви Сузана. — Имаше страхотна коса.
— Говориш така, сякаш го познаваш — отбеляза уличният музикант. — Но ти едва ли си на повече от… трийсет?
Сузана смяташе, че изглежда на доста повече от трийсет години, особено тази вечер, ала да не забравяме, че този млад мъж сега имаше петдесет долара повече в калъфа на китарата си и навярно това се бе отразило на зрението му.
— Майка ми е прекарала лятото на шейсет и четвърта в Нешоба Каунти — рече Сузана и само с тези две спонтанно подбрани думи — „майка ми“ — нанесе на похитителката си повече вреди, отколкото някога можеше да си представи. Тези думи отвориха кървава рана в сърцето на Мия.
— Браво на майка ти! — възкликна младежът и се усмихна. После усмивката му помръкна. Той взе петдесетачката от калъфа и и я подаде. — Вземете си парите. За мен беше удоволствие да попея с вас, мадам.
— Наистина не мога — усмихна се и тъмнокожата жена. — Помни борбата, това ще е напълно достатъчно за мен. И не забравяй Джими, Анди и Майкъл, ако обичаш. Това ще ми бъде предостатъчно.
— Моля ви — продължи да настоява младият мъж. Усмивката отново бе разцъфнала на устните му, ала този път в нея имаше и нещо тревожно. Той можеше да е всеки от онези младежи от Страната на предходното, които пееха на лунната светлина между порутеното здание на хотела и блестящите железопътни релси; можеше да бъде всеки в красотата и безгрижния цъфтеж на младостта си. В този миг дори Мия го обикна — мъничето и сякаш премина на заден план на фона на неговото сияние. Тя знаеше, че в много отношения това беше фалшиво сияние, породено единствено от реминисценциите на Сузана, обаче в дълбините на сърцето си усещаше, че в него има нещо до болка истинско. Беше абсолютно сигурна в едно — само такова създание като нея, което притежава безсмъртието и се е отказало от него, може да оцени храбростта, която е необходима, за да се опълчиш срещу силите на Дискордия. Да рискуваш крехката красота, като поставиш убежденията си пред личната си безопасност.
— Направи го щастлив, вземи си парите — рече ничията дъщеря на Сузана, ала без да пристъпи напред и да накара безногата жена да стори това. Нека тя сама направеше своя избор.
Преди съпругата на Еди Дийн да може да отговори, аларменият сигнал в Когана изведнъж се включи, изпълвайки двойното им съзнание с пронизителен шум и червена светлина.
Сузана незабавно се обърна в тази посока, ала в същия момент Мия я сграбчи за китката, заковавайки я на място.
— Какво става? Какво не е наред?
— Пусни ме!
Безногата жена се изтръгна от болезнената хватка и преди похитителката и да успее да я докопа отново, вече беше изчезнала.
ЕДИНАЙСЕТ
Коганът на Сузана пулсираше и пламтеше в червена светлина. От високоговорителите над главата и се разнасяше пронизителен вой. Всички телевизионни екрани, с изключение на два-единият, от които продължаваше да показва уличния музикант от ъгъла на „Лексингтьн“ и Шейсета, а другият — спящото бебе — бяха угаснали. Пропуканият под вибрираше под краката и, а от пукнатините изригваха облаци прах като необичайни гейзери. Едно от контролните табла беше потъмняло, а друго бе обгърнато от пламъци. Това не изглеждаше добре. Сякаш в потвърждение на преценката и подобният на Блейн глас на Когана внезапно заговори отново: