— Роланд, сигурен ли си, че няма да мога да… че не мога да… не. Разбирам. Никакъв тодаш този път. Добре. Няма.
Джейк бръкна в предния джоб на пончото си, вдигна Ко и го сложи на прашния под на пещерата. После се наведе към животинчето, опрял ръце на коленете си. Зверчето погледна нагоре, извивайки вратлето си така, че носовете им почти се допряха. В този момент Стрелеца изведнъж забеляза нещо твърде необичайно — сълзите в очите на Джейк не бяха единствените. Животинчето също плачеше. Това беше досущ като онези истории, които човек можеше да чуе в някой бар — за вярното зверче, което ридае за напускащия го господар. Изобщо не вярваш на подобни врели-некипели, обаче си мълчиш, за да избегнеш кавгата (а понякога дори и стрелбата). Ала ето че сега това шантаво нещо се случваше пред очите му и Роланд изпита чувството, че ще заплаче всеки момент. Дали ставаше въпрос само за една от поредните имитации на скункса, или Ко наистина разбираше какво става? Стрелеца се надяваше с цялото си сърце на първото.
— Ко, ще трябва да останеш с Кантаб за известно време. При него ще си на сигурно място. Той е приятел.
— Таб! — повтори зверчето. Сълзите се стичаха по муцунката му и капеха по прашния под, оставяйки тъмни петна с големината на десетцентова монета. Тези сълзи се сториха на Роланд по-ужасни дори и от сълзите на дете. — Ейк! Ейк! — скимтеше четириногият им приятел.
— Не, трябва да се разделим — продума момчето и изтри страните си с длани, в резултат на което остави мръсни следи по лицето си, започващи от носа и стигащи до слепоочията му. Така заприлича на индианците, които боядисваха лицата си в цветовете на войната, преди да встъпят в битка.
— Не! Ейк!
— Трябва. Ти ще останеш при Кантаб. Ще се върна за теб, Ко — ако не умра, ще се върна. — Той прегърна отново зверчето, после се изправи. — Върви при Кантаб. Това е той — посочи момчето. — Иди при него, слушай ме какво ти говоря.
— Ейк! Таб! — Никой не можеше да отрече тъгата, стаена в този глас. За един миг Ко застина на мястото си, а после, без да спира да плаче — или да имитира сълзите на Джейк, както продължаваше да се надява Роланд — се обърна към Кантаб, доприпка до него и се разположи между прашните ботуши на манихееца.
Еди се опита да сложи длан на рамото на момчето, за да го успокои, ала то разтърси раменете си и я отблъсна. Младият мъж погледна озадачен към Стрелеца, на чието лице бе изписано непроницаемо изражение. Техният дин беше доволен — на момчето не му липсваше воля. Беше време.
— Хенчик? — подканващо рече синът на Стивън Дисчейн.
— Няма ли първо да кажеш някаква молитва, Роланд от Гилеад? — попита старецът. — Да помолиш за помощ онзи Бог, в когото вярваш?
— Не вярвам в никой Бог — отвърна мъжът. — Вярвам единствено в Кулата и нямам никакво намерение да се моля за това.
Неколцина от амигосите на белобрадия манихеец се спогледаха потресени, ала водачът им само кимна, сякаш именно това бе отговорът, който беше очаквал. Той погледна към Калахан.
— Татко?
— Господи, да бъде Твоята воля и Твоята ръка — започна да нарежда той, правейки кръст във въздуха, след което погледна към Хенчик. — Ако ще правим нещо, да започваме.
Манихеецът пристъпи напред, докосна кристалната дръжка на Неоткритата врата и впери поглед в Стрелеца, Очите му горяха.
— Чуй ме за последно, Роланд от Гилеад.
— Слушам те внимателно.
— Аз съм Хенчик от манихейска Кра Редпат-а-Стърджис. Ние сме ясновидци и пътешественици. Нас ни носи вятърът на Ка. Искаш ли този вятър да понесе теб и твоите спътници?
— Да — там, където ни отнесе.
Беловласият манихеец преметна сребърната верижка на бранихейския отвес през дланта си и Стрелеца изведнъж почувства, че някаква сила изпълни пещерата. Беше слаба, ала нарастваше. По-скоро разцъфваше — като роза.
— Колко пъти искаш да отворим вратата?
Роланд вдигна дясната си ръка, на която бяха останали само два пръста.
— Два пъти. Или дваж, както казваме на езика на Елд.
— Два пъти или дваж, все едно и също е — рече Хенчик. — Комала-ком-две — издекламира той, повишавайки глас. — Хайде, манихейци! Ком-комала, присъединете вашата сила към моята сила! Дайте да изпълним обещанието си! Дайте да платим дълга си към тези стрелци! Помогнете ми да ги изпратим по техния път! Сега!