Тя го изгледа с благодарност и сърцето на Сузана се сви. „Не му вярвай, лъжите му нямат край!“ — и се искаше да и каже, ала връзката помежду им беше разрушена.
Безногата жена бе захвърлена като чувал с брашно върху съседното легло. Бе неспособна да направи нищо, докато поставяха зловещото приспособление на главата и; поредните контракции бяха избрали точно този момент, за да забият острието си в утробата и. Двете жени отново изкрещяха едновременно.
До ушите и достигаше мърморенето на Сейър и останалите. Някъде отдолу се чуваше и цвърченето на хлебарките. Изпъкналите метални части от вътрешната страна на шлема се притиснаха болезнено до слепоочията и и тя почувства главата си като в менгеме. Изведнъж някакъв приятен женски глас каза:
— Добре дошли в света на „Норт Сентрал Позитроникс“, част от корпорацията „Сомбра“. „Сомбра“, където прогресът никога не спира! Очаквайте включване!
Гласът бе заменен от силно бръмчене. В началото беше само в ушите и, ала после и се стори, че постепенно започва да дълбае в главата и, пробивайки си път все по-навътре в мозъка и. Имаше чувството, че два нажежени куршума се движат един към друг в черепа и. Смътно, сякаш от другия край на стаята, вместо от съседното легло, чу как Мия крещи:
— О, не, стига, това боли!
Лявото и дясното бръмчене се срещнаха в центъра на мозъка и, създавайки пронизващ телепатичен тон, който със сигурност щеше да унищожи способността и да мисли, ако се задържеше за по-дълго време. Беше мъчително, ала тя стисна зъби. Нямаше намерение да крещи пред тези отрепки. Нека видят сълзите, стичащи се от затворените и клепачи, обаче Сузана беше стрелец и нямаше да я накарат да пищи.
След, както и се стори, цяла вечност бръмченето най-накрая заглъхна.
Безногата жена разполагаше с миг или два, през които да се наслади на блажената тишина в главата си, след което дойде поредната контракция. Този път тя удари съвсем ниско — долу в слабините — и със силата на тайфун. Пометена от вълната на агонията, сега жената си позволи да изкрещи. Беше много различно — да крещиш, когато раждаш детето си, не бе недостойно.
Тя обърна глава и видя, че подобна метална качулка е нахлузена и върху мократа от пот черна коса на Мия. Сегментираните стоманени маркучи, излизащи от двата шлема, бяха свързани по средата. Това бяха същите приспособления, които използваха при похитените близнаци, ала ето че сега служеха на някаква друга цел. Каква ли беше тя?
Сейър се наведе към нея — достатъчно близо, че да усети одеколона му. Заприлича и на „Инглиш Ледър“.
— За да довършим процеса на раждането и всъщност да изтласкаме бебето навън, се нуждаем от тази физическа връзка — обясни и той. — Да те доведем тук, във Федик, беше от жизненоважно значение. — Мъжът я потупа по рамото. — Късмет. Няма да продължи дълго. — Той се усмихна. Маската, която носеше, се набръчка, разкривайки малко от червения ужас, който се криеше под нея. — Тогава вече ще можем да те убием. Усмивката му стана по-широка.
— И да те изядем, разбира се. В „Дикси Пиг“ нищо не се прахосва на вятъра — дори такава арогантна кучка като теб. Преди Сузана да успее да отвърне, женският глас в главата и отново проговори:
— Моля, кажете името си — бавно и отчетливо.
— Да ти го начукам! — изръмжа безногата жена.
— Дати Гоначукам не фигурира като валидно име в базата ни с данни — рече приятният женски глас. — Засякохме враждебно отношение, ето защо се извиняваме предварително за бъдещата процедура.
За един продължителен миг не последва нищо, след което съзнанието на Сузана се възпламени от болка, надминаваща всяко страдание, с което се беше сблъсквала през живота си. Никога не бе предполагала, че подобна болка е възможно да съществува. Независимо от това устните и останаха здраво стиснати, докато агонията бушуваше из тялото и. Помисли си за песента и я чу в главата си въпреки грохота на болката: „Аз съм затворнияка… на вечната печал… с метална каска… на главата си… лежа…“ Най-накрая агонията замря.
— Моля, кажете името си — бавно и отчетливо — отново се обади приятният женски глас в центъра на черепа и, — или ще повторим тази процедура с десетократно увеличение.