За какво обаче трябваше да се разказва в тази история?
Не мога да си спомня — знам само, че тя ме връхлетя преди много, много време. Докато се връщахме от „Бабоград“ и цялото ми домочадие дремеше в колата, се замислих за времето, когато с Дейвид бяхме избягали от леля Етелин. Планирахме да се върнем в Кънектикът, предполагам. Възрастните обаче ни хванаха и ни накараха да работим в плевника — наказанието ни се състоеше в това да нарежем дърва. „Да си изкупим вината“ както бе казал чичо Орен. Имам чувството, че нещо здравата ме изплаши тогава, ала проклет да съм, ако мога да си спомня нещо друго освен това, че беше червено. Тогава си измислих един герой — нещо като вълшебен стрелец — който да ме пази от него. Имаше и нещо за магнетизъм, за някакви Лъчи на Силата… Сигурен съм, че тази случка положи началото на историята, ала странно колко смътно ми изглежда всичко сега. Кой обаче помни всички тъмни ъгълчета от детството си? И кой иска да си ги спомни?
Иначе няма кой знае какво. Джо и Наоми си играха на двора, а плановете на Таби за пътуването и до Лондон са напълно готови. Момче, тази история за Стрелеца обаче не ми излиза от главата!
Ще ти кажа от какво се нуждае Роланд — от приятели!
Тази вечер отидох с мотоциклета си да гледам Междузвездни войни и си мисля, че това ще е последният път, когато се качвам на мотоциклет, преди нещата да се поуталожат малко. Изядох цял тон хамбургери. Говорим за протеини!
Продължавам да си мисля за Роланд, моя Стрелец от поемата на Робърт Браунинг (с малко примеси от Хатлос Хат и Серджо Леоне, разбира се), докато карам. В това, че ръкописът е роман, няма съмнение, ала си мисля, че отделните глави също имат известна самостоятелност. Чудя се дали не бих могъл да ги продам на някое от фентъзи списанията? Може би дори на Фентъзи и Сайънс Фикшън, което е, така да се каже, Светият граал на жанра.
Навярно идеята е глупава.
Иначе не правя друго, освен да гледам бейзболни мачове (7 от националната лига и 5 от американската). Здравата се омотах, преди да свършат. Таби хич не беше доволна.
Кърби Макколи16 изпрати първата глава от старата ми работа за Тъмната кула на Фентъзи и Сайънс Фикшън! Човече, направо не мога да повярвам! Това е просто супер! Кърби казва, че според него Ед Фърман (главният редактор на списанието) най-вероятно ще пусне всичко от историята за Тъмната кула, което имам. Смятал да нарече първата част („Човекът в черно се носеше из пустинята, а Стрелеца го следваше, и т.н., и т.н., дрън-дрън, бум-бум“) „Стрелеца“, което май не е лишено от смисъл.
Никак не е зле за овехтяла историйка, която до миналата година мухлясваше забравена в най-влажния ъгъл на гаража. Фърман казал на Кърби, че в Роланд имало „усещане за реализъм“, което липсвало в по-голямата част от фентъзи произведенията, и искал да знае дали щяло да има още приключения. Аз съм сигурен, че има още приключения (или е имало, или ще има — кое е правилното граматическо време, когато говорим за ненаписани произведения?), но нямам никаква представа какви ще бъдат те. Знам само, че Джон „Джейк“ Чеймбърс ще се върне в историята.
Дъждовен, задушен ден край езерото. Децата не могат да си играят навън. Тази вечер извикахме Анди Фълчър да се грижи за големите, докато Таби и Оуън и аз отидохме в бриджтънското автокино. Таби мислеше, че филмът (Отвъд полунощ… някаква миналогодишна продукция) ще е пълен боклук, но не я чух да ме моли да се прибираме вкъщи. Що се отнася до мен, направи ми впечатление, че съзнанието ми отново се отплесна към онзи проклет тип Роланд. Този път към изгубената му любов. „Сюзан, прекрасното момиче на прозореца.“ Коя ли, питам се, е тя?
Получих първия си екземпляр от октомврийския брой със „Стрелеца“ в него. Човече, изглежда невероятно.
Бърт Хетлън17 се обади днес. Предложи ми да направя едногодишен курс по творческо писане в Университета в Мейн като хоноруван преподавател. Само Бърт може да дръзне да предложи на драскач като мен подобна работа. Обаче идеята ми се струва интересна все пак.
Уф, мамка му, пак се напих. Едва виждам проклетата страница, обаче ми се ще да нахвърлям нещо, преди да се пъхна в кревата. Получих писмо от Ед Фърман. Ще публикува втората глава от Тъмната кула — онази, в която Роланд се среща с хлапето — под заглавието „Крайпътната станция“. Той действително иска да пусне всички части на историята и аз нямам нищо против. Даже ми се иска да бяха повече. Междувременно трябва да мисля върху Сблъсък — и Мъртвата зона, естествено.
17
Бъртън Хетлън е професорът, който е преподавал американска литература на Стивън Кинг в Университета в Мейн, Ороно. — Б. пр.