Выбрать главу

Всичко това в момента изобщо не ме вълнува. Мразя да вися тук в Орингтън — а най-много мразя адски натовареното шосе наблизо. Оуън за малко да бъде прегазен от един от огромните камиони, които профучават покрай къщата. Изкарах си ангелите. Обаче ми хрумна една идейка за роман, свързана с онова странно гробище за домашни любимци, дето е зад къщата. ГРОБИШТЕ ЗА ДУМАШНИ ЛЮБИМЦИ пише на табелата, не е ли шантаво? Забавно е, ала същевременно и страшничко. Почти като излязло от комиксите Подземието на ужаса.

19 юни 1980

Току-що говорих по телефона с Кърби Макколи. Обадил му се е Доналд Грант, който издава страшно много фентъзи под собственото си име (Кърби обича да се шегува, че Дон Грант е „човекът, който срина ореола на Робърт Е. Хауърд18“). Както и да е, Дон искал да публикува разказите за моя Стрелец под оригиналното им заглавие, Тъмната кула (с подзаглавие Стрелеца). Не е ли супер, а? Мое собствено „издание с ограничен тираж“. Ще издаде 10 000, плюс 500, които ще бъдат номерирани и подписани от мен. Казах на Кърби да продължава смело напред и да сключи сделката.

Както изглежда, май преподавателската ми кариера приключи и ще е добре да взема да отпразнувам това. Извадих ръкописа на Гробище за домашни любимци и го прегледах. Боже Господи, каква мрачна книга! Читателите ще ме линчуват, ако я публикувам, мисля аз. Ето един роман, който никога няма да бъде издаден…

27 юли 1983

В Пъблишърс Уикли (синът ни Оуън го нарича „Пръдливи дрисли“, което е доста точно определение) имаше рецензия на последната книга на Ричард Бакман… и, бейби, отново бях здраво насолен. Написали, че е скучна — може да е всякаква, мама му стара, ама пък точно това не е. Е, голям праз, с мисълта за това ми беше по-лесно да отида до Норт Уиндъм и да купя две бъчонки с бира за купона. Взех ги от „Дискаунт Бивъридж“. Също така отново пропуших, тъй че можеш да почваш с конското. Ще ги откажа в деня, когато стана на четирийсет — заклевам се.

Ох, и Гробище за домашни любимци ще излезе точно след два месеца от днес… Тогава с кариерата ми наистина ще бъде свършено (шегичка… е, поне се надявам да е шегичка). След кратък размисъл добавих Тъмната кула към списъка с мои книги на титулната страница. В края на краищата защо пък не? Да, прекрасно знам, че е разпродадена — та тиражът беше само 10 000 бройки, за Бога — ала това си е истинска книга, излязла е както си му е редът и аз се гордея с нея. Не мисля, че някога ще се върна при стария Роланд — Рицаря с патлаците — ала наистина се гордея с този роман.

Добре, че не забравих да отида за бира.

21 февруари 1984

Човече, днес следобед ми се обади Сам Вон от „Дабълдей“ (той редактира Гробище за домашни любимци, ако си спомнят), и беше побеснял. Знам, че има фенове, които искат Тъмната кула и са вбесени, че не могат да се сдобият с нея, защото и аз получавам писма от читателите си. Ала Бен разправи, че са получили над ТРИ ХИЛЯДИ!! писма. И защо, питаш ти? Защото бях достатъчно тъп, че да сложа Тъмната кула в списъка с произведенията си. Мисля, че Сам има пълното право да е нервен. Каза ми, че да обявя публично книга, която феновете искат да имат и не могат да намерят, е все едно да размахаш парче месо пред носа на гладно куче и после да го скриеш казвайки: „Не, не, няма да ти го дам, ха-ха.“ Боже и Човеко Исусе, хората са толкова разглезени! Изглежда, си мислят, че ако някъде по света има книга, която искат, то имат пълното право да притежават тази книга. Това щеше да се стори доста интересно на онези люде от Средновековието, които са чували разни слухове за книгите, ала никога не са виждали подобно нещо през живота си — хартията е била много скъпа (няма да е зле да сложа нещо подобно в следващия роман за Стрелеца/Тъмната кула, ако изобщо го напиша) и книгите са представлявали истински съкровища, които човек е пазил като зеницата на окото си. Обожавам обстоятелството, че мога да си изкарвам прехраната с писане на истории, обаче всеки, който разправя, че този занаят няма тъмна страна, значи нищо не разбира. Някой ден ще напиша роман за психясал колекционер на редки издания! (Шегичка).

Между другото днес е рожденият ден на Оуън. Става на седем! Възрастта на разума! Не мога да повярвам, че най-малкият е на седем, а дъщеря ми е на тринайсет — прекрасна млада жена.

14 август 1984

(Ню Йорк) Току-що се върнах от среща с Илейн Костьр от „Ню Американ Лайбръри“ и агента си, стария Кърбо. И двамата се съдраха да ме убеждават да пусна Стрелеца в голям тираж с меки корици, ала не се съгласих. Някой ден може би, обаче засега не искам да дам на толкова много хора шанс да прочетат нещо в такъв недовършен вид, освен ако (или докато) не се захвана сериозно с историята.

вернуться

18

Американски писател (1906–1926), известен най-вече с произведенията си за безсмъртния воин Конан. — Б. пр.