Готова е. Трите карти е готова. Напих се, за да отпразнувам случая. Също така и се надрусах. Какво следва? Ами, То ще излезе до един месец, а след два дни аз ще стана на трийсет и девет. Човече, не мога да повярвам. Струва ми се, че само допреди седмица живяхме в Бриджтьн и децата бяха мънички бебенца.
О, мамка му. Май е време да приключвам. Писателят нещо се разлигави.
Днес получих първия си авторски екземпляр от Трите карти от Дон Грант. Изглежда страхотно. Освен това реших да оставя „Ню Американ Лайбръри“ да карат напред и да пуснат и двете книги за Тъмната кула с меки корици. Така ще дам на хората онова, което искат… и защо не?
Естествено, пак се напих, за да отбележа случая…, само че кой се нуждае от извинение в тези дни?
Книгата е добра, обаче в много отношения ми се струва, че изобщо не съм я написал аз…, че тя просто се изля от мен като пъпната връв от бебешко пъпче. Онова, което се опитвам да кажа, е, че вятърът вее, люлката се люлее и понякога ми се струва, че никоя от тези книги не е моя и че аз не съм нищо друго освен шибана секретарка на Роланд от Гилеад. Знам, че звучи тъпо, но част от мен е убедена в това. А може би Роланд също си има шеф… Кой ли е той? Ка?
Напоследък нещо се депресирам, когато погледна живота си — алкохолизъм, дрога, цигари. Като че ли се опитвам да се самоубия. Или пък нещо друго иска да стане така…
19 октомври 1987 Тази вечер съм в Ловъл, в къщата до Търтълбек Лейн. Дойдох тук, за да поразмишлявам малко над начина, по който живея. Нещо трябва да се промени, човече, защото в противен случай мога просто да съкратя процедурата, като взема пистолета и си пръсна мозъка.
Нещо трябва да се промени.
Следващата статия е от издавания в Норт Конуей вестник „Планинско ухо“ и е залепена в писателския дневник под датата 12 април 1988:
МЕСТЕН СОЦИОЛОГ РАЗВЕНЧАВА РАЗКАЗИТЕ ЗА „ПРИШЪЛЦИТЕ“
От Логан Мерил
Най-малко от 10 години из Белите планини се носят какви ли не истории за „Пришълците“ — създания, които могат да са извънземни посетители от Космоса, пътешественици във времето или дори „същества от други измерения“. В интересна лекция миналата вечер в Обществената библиотека на Норт Конуей местният социолог Хенри К. Върдън, автор на Социални групи и митотворчество, използва феномена „Пришълци“, за да демонстрира нагледно как се създават и развиват митовете. Той каза, че „Пришълците“ най-вероятно са измислени от тийнейджъри от градчетата, намиращи се близо до границата между щатите Мейн и Ню Хемпшир. Социологът също така изрази хипотезата, че случаите на незаконно преминаване на границата с Канада, при които нелегалните емигранти навлизали в Нова Англия, навярно също са допринесли за виталността на този мит, които в момента се радвал на значителна популярност.
„Мисля, че всички прекрасно знаем — заяви професор Върдън, — че няма нито Дядо Коледа, нито Фея на зъбчетата, нито пък същества, наречени «Пришълци». Въпреки това тези истории…“ (продължава на страница 8)
Останалата част от статията липсва.
Никъде няма обяснение защо Кинг е включил този откъс в дневника си.
Току-що се върнах от сбирката на „Анонимните алкохолици“ — днес се навършва една година, откакто ги посещавам. Не мога да повярвам — цели дванайсет месеца без дрога и махмурлук! Изобщо не съжалявам; „отрезвяването“ без съмнение спаси живота ми (и навярно брака ми), само дето писането ми не върви както преди. Хората от „Програмата“ ми казват да не насилвам нещата, успокояват ме, че всичко ще се нареди с времето, обаче има един друг глас (мисля за него като за Гласа на Костенурката), който ме кара да побързам, защото времето изтича и аз трябва да наостря инструментите си. За какво? За Тъмната кула, естествено, и то не само защото съм заринат от писма на читатели, прочели Трите карти и изгарящи от желание да узнаят какво се случва после. Нещо вътре в мен иска да се върна към тази история, ала проклет да съм, ако знам как точно ще стане това.