— Добре, как тогава аз не съм чул нищо за тях? — попитах. Не получих никакъв отговор, освен странния начин, по който ме изгледа Фред. Продължих да упорствам и той най-накрая каза:
— Хората не обичат да говорят за тях пред теб, Стив, защото през последните осем месеца в района на Търтълбек Лейн са забелязани поне две дузини от тях, а ти твърдиш, че не си видял нищичко.
Това ми се стори напълно лишено от всякаква логика и аз предпочетох да не отговоря. Едва след като оставих новия си повереник у дома му, осъзнах какво се опитваше да ми каже той — хората не говорят за „Пришълците“ пред мен, защото си мислят, че по някакъв шантав начин АЗ СЪМ ОТГОВОРЕН за тях! Мислех си, че вече съм свикнал с това да бъда „Плашилото на Америка“, ала това просто е нелепо…
2 януари 1999 (Бостън)
Тази вечер двамата с Оуън сме в „Хаят Харбърсайд“, а утре пътуваме за Флорида. (С Таби си говорехме да купим някаква къща там, но не сме казали на децата. Та те са само на 27, 25 и 21 — още не са достатъчно големи, че да разберат подобни неща, ха-ха!) По-рано се видяхме с Джо и гледахме филма Хърли-бърли по пиесата на Дейвид Рейб. Много странен. Като казах странен, точно в новогодишната нощ (преди да тръгнем от Мейн) сънувах кошмар. Не мога да се сетя какъв беше точно, ала на сутринта видях, че съм написал две неща в бележника си. Едното беше Бебето Мордред, като нещо, излязло от комикс на Час Адамс. Това донякъде го разбирам — навярно се отнася за бебето на Сузана от повествованието за Тъмната кула. Притеснява ме другото нещо. То гласи: 19.06.99, О, Дискордия.
Дискордия също ми звучи като нещо от историята за ТК, но не е нещо, което аз да съм измислил. Що се отнася до 19.06.99, това е дата, нали? И то знаеш ли каква? 19 юни тази година. С Таби трябва да сме в къщата на Търтълбек Лейн, ала доколкото си спомням, никой от познатите ми няма рожден ден тогава.
Може би това е денят, в който ще срещна първия си пришълец!
Чудесно е да сме отново край езерото!
Реших да си направя 10 дни почивка, след което да се върна към книгата за писането. Любопитен съм за Сърца в Атлантида; хората ще искат ли да разберат дали приятелят на Боби Гарфийлд Тед Бротиган взима участие в сагата за Кулата? Истината е, че всъщност не знам отговора на този въпрос. Както и да е, популярността на историите за Тъмната кула е поспаднала доста напоследък — продажбите са направо отчайващи в сравнение с другите ми книги (изключение прави единствено Роуз Мадър, която се оказа голямо дърво — по отношение на пазара, разбира се). Обаче това няма никакво значение (поне за мен) — когато завърша поредицата, продажбите могат и да се увеличат.
С Таби пак се дърлихме за маршрута, по който се разхождам; тя отново ме помоли поне да не излизам на главния път. Освен това ме попита: „Вятърът започна ли да вее?“ Тоест, дали съм започнал да мисля върху следващата книга от поредицата за Тъмната кула. Казах и, че не, комала-ком-ком-ка, историята още се подготвя… засега. Ала скоро ще се излее и вътре в нея има един танц, наречен комала. Това е едно от нещата, които виждам ясно — как Роланд танцува. Защо или за кого, нямам представа.
Както и да е, стана ми интересно защо Т. ме пита за Тъмната кула и тя ми рече:
— Когато си в компанията на стрелци, си в по-голяма безопасност.
Шегува се, предполагам, ала това е необичайна шега за Т. Изобщо не е в неин стил.
Тази вечер говорих с Ранд Холстен и Марк Карлинър. И двамата са въодушевени от идеята да се прехвърлим от Бурята на века към Червена роза (или Кралска болница21) — който и да изберат, ще е добре.
Снощи сънувах, че се разхождам и се събудих разплакан.
Кулата ще се срине, помислих си. О, Дискордия, над света се спуска мрак.
Заглавие от Портландския „Прес-Хералд“, 18 юни 1999:
Това е един от онези случаи, когато всички планети се подреждат една до друга, само дето сега цялото ми семейство се е събрало на Търтълбек Лейн. Джо и неговите пристигнаха около пладне — малкият му син е очарователен. Право казвам! Понякога се поглеждам в огледалото и си казвам: Вече си дядо. А — онзи Стив отсреща само ми се изсмива, защото идеята е толкова абсурдна! Стив от огледалото знае, че още съм второкурсник в колежа, като през деня ходя на училище и протестирам срещу войната във Виетнам, а през нощта пия бира в „Пате Пипа“ с Флип Томпсън и Джордж Маклеод. Ами моят внук, красивият Итън? В момента дърпа балона, привързан за крака му, и се смее.
21
„Бурята на века“ и „Кралска болница“ са телевизионни сценарии на Кинг, а „Червена роза“ — пълнометражен филм.