Дъщеря ми Наоми и синът ми Оуън пристигнаха късно снощи. Вечерята ни по случай Деня на бащата беше страхотна; а присъстващите ми казаха такива приятни неща, че трябваше да се ощипя по бузата, за да се уверя, че не съм умрял! Господи, толкова съм щастлив, че имам семейство, толкова съм щастлив, че имам още истории за разказване, толкова съм щастлив, че съм още жив. Най-лошото нещо през тази седмица, надявам се, ще бъде леглото на жена ми, което се строши под тежестта на сина ни и снаха ни — идиотите се боричкали върху него!
Знаеш ли какво? Мислех си дали да не се върна към историята на Роланд в крайна сметка. Веднага след като завърша книгата за писането (която ще се казва За писането; името изобщо не е лошо, простичко е и е директно). Сега обаче слънцето грее, денят е прекрасен и аз възнамерявам да се поразходя малко.
Като се върна, ще напиша още.
От портландския „Сънди Телеграм“, 20 юни 1999:
СТИВЪН КИНГ УМИРА КРАЙ ДОМА СИ В ЛОВЪЛ
ПОПУЛЯРНИЯТ ПИСАТЕЛ ОТ МЕЙН УБИТ ПРИ КАТАСТРОФА, ДОКАТО ПРАВЕЛ СЛЕДОБЕДНАТА СИ РАЗХОДКА. СПОРЕД ВЪТРЕШНА ИНФОРМАЦИЯ ЧОВЕКЪТ, КАРАЛ СМЪРТОНОСНИЯ МИКРОБУС, „ОТМЕСТИЛ ПОГЛЕД ОТ ПЪТЯ“, ДОКАТО СЕ НОСЕЛ КЪМ КИНГ ПО ШОСЕ № 7.
От Рей Рутиър ЛОВЪЛ, МЕЙН. (Извънредно) Най-известният писател на щата Мейн бе блъснат и убит от микробус, докато се разхождал недалеч от лятната си къща вчера следобед. Превозното средство е било управлявано от Брайън Смит от Фрайбърг. Според надеждни източници злополучният шофьор признал, че „отместил поглед от пътя“, когато един от ротвайлерите му се измъкнал от задната част на буса и започнал да души около хладилната чанта под шофьорската седалка.
— Изобщо не го видях — казал Смит малко след инцидента, разиграл се на мястото, познато на местните като Слаб Сити Хил.
Кинг, автор на такива известни романи като „То“, „Сейлъмс Лот“, „Сиянието“ и „Сблъсък“, е бил закаран в Мемориалната болница в Бриджтьн, където е починал в 18 часа и 2 минути в събота вечерта. Той бе на 52 години.
Източник от болницата сподели, че причината за смъртта са били многобройните рани по главата на писателя. Семейството му, събрало се да отпразнува Деня на бащата, тази вечер е потънало в уединение…
Комала-ком-ком-ка, започна битката сега.
Залезе слънцето и спусна се нощта!
Започна битката и всички врагове, на хората и розата Окото ще сбере.
Бележка на Словострелеца
Още веднъж искам да благодаря за безценната помощна Робин Фърт, която прочете този роман в ръкописен вид — както и тези преди него — с голямо внимание към всички подробности. Ако тази изключително заплетена история не се разкъсва от противоречия, заслугата е изцяло нейна. Не ми ли вярвате, хвърлете едно око на нейния справочник „Тъмната кула“, който сам по себе си е едно страшно интересно четиво.
Искам да отправя благодарности и на Чък Верил, който редактира петте последни романа от цикъла за Кулата, както и на трите издателства — две големи и едно малко — които обединиха силите си, за да превърнат този амбициозен проект в реалност: Робърт Уайнър („Доналд М. Грант“), Сюзан Петерсън Кенеди и Памела Дорман („Вайкинг“), Сюзан Молдоу и Нан Греъм („Скрибнър“). Специални благодарности на агент Молдоу, чиято ирония и храброст често спасяваха положението. Има и други — много са — ала няма да ви досаждам, изреждайки целия списък. В крайна сметка не сме на церемония на шибаните оскари, нали?
Определени географски подробности в тази книга и в следващия роман от цикъла за Кулата са видоизменени. Реално съществуващите хора, споменати на тези страници, са използвани по фикционален начин. И доколкото съм запознат, в Световния търговски център никога не е имало сейфове с жетони.
Що се отнася до теб, Верни Читателю…
Още един завой на пътеката и излизаме на полянката.
Ще дойдеш с мен, нали?