И така, тя пресече Четирийсет и шеста улица пред големия, покрит с тъмни стъкла небостъргач, който се издигаше сега на горния ъгъл на Четирийсет и шеста и Второ (едно време там имаше някаква закусвалня, а после — празен парцел). Докато вървеше, Труди изобщо не си мислеше за разни там богове, призраци или посетители от света на духовете. Беше се концентрирала върху Ричард Голдман, изпълнителния директор на компанията за търговия с детски играчки, и за това как да го…
Ала точно в този момент животът на Труди се промени. В 13 часа и 19 минути източно време, ако трябва да бъдем точни. Тъкмо беше стигнала бордюра от долната страна на улицата и вдигаше крака си, за да стъпи върху него, когато някаква жена изведнъж се появи на тротоара пред нея. Чернокожа жена с големи очи. В Ню Йорк имаше много чернокожи жени и сигурно голяма част от тях имаха големи очи, обаче Труди никога преди не беше виждала някой да се появи изневиделица пред погледа и, както стори тази непозната. Ала имаше и нещо друго. Само преди десет секунди счетоводителката би се изсмяла презрително, заявявайки, че няма нищо по-невероятно от това някаква жена да се появи ей-така от въздуха пред нея на тротоара в една от централните части на града, обаче имаше. Определено имаше.
Изведнъж разбра как се чувстват всички онези, които твърдят, че са видели летящи чинии (без да споменаваме привиденията, окичени с дрънчащи вериги), как биват посрещани с неверие и скептицизъм от хората като… е, от хората като Труди Дамаскъс — каквато беше в 13 часа и 18 минути през този юнски ден, когато остави зад гърба си долната страна на Четирийсет и шеста улица. Можеше да изкрещиш на хората: „Вие не разбирате, това НАИСТИНА СЕ СЛУЧИ!“ и никой нямаше да ти обърне внимание. Щяха да ти кажат нещо от рода на „Вероятно жената през цялото време е била зад автобусната спирка и просто се е приближила“ или „Сигурно е излязла от някое магазинче наоколо и вие просто не сте забелязали“. Тогава можеше да им заявиш, че на горната страна на Четирийсет и шеста няма никакви автобусни спирки (нито пък на долната, ако това имаше някакво значение) и пак нямаше да постигнеш нищо. Можеше да им кажеш, че в този район вече няма никакви магазинчета, тъй като построиха огромния търговски център „Хамаршолд3 2“, обаче дори и това едва ли щеше да ти бъде от полза. Труди съвсем скоро щеше да открие тези неща за себе си и те щяха да я приближат доста близо до лудостта. Тя не беше свикнала възприятията и да я подвеждат — не и за нещо повече от недоварен картоф или прекалено лютива горчица.
Никаква автобусна спирка. Никакви магазинчета. От мястото си виждаше стълбите към „Хамаршолд 2“, където бяха приседнали да обядват неколцина мъже и жени с хартиени кесии в ръце, ала призрачната жена не се беше появила оттам. Фактите бяха следните — когато Труди Дамаскъс бе поставила лявото си стъпало върху бордюра, тротоарът пред нея беше абсолютно празен. А в мига, в който беше преместила центъра на тежестта си и бе отлепила десния си крак от уличната настилка, пред нея се беше появила чернокожата жена.
За един кратък миг Труди можеше да види Второ Авеню през нея, както и нещо друго, което и заприлича на вътрешността на пещера. После то изчезна, образът на жената изгуби своята прозрачност и стана по-плътен. Това се случи за не повече от секунда или две, доколкото Труди можеше да прецени; по-късно щеше да се замисли за онази поговорка — само да мигнеш и си го изпуснал — и и се прииска да беше мигнала. Защото негърката не просто се материализира на съвършено празния тротоар на Четирийсет и шеста улица.
На нея и пораснаха крака пред изумения поглед на Труди Дамаскъс. Точно така — пораснаха и крака.
Счетоводителката нямаше никакви проблеми със зрението си и впоследствие щеше да разказва на хората (все по-малко от които щяха да искат да я слушат), че и най-дребничкият детайл от тази кратка среща се е врязал дълбоко в паметта и като ярка татуировка. Привидението бе високо около метър и двайсет малко нисичко дори и за набита жена, освен, ако не е джудже, — ала Труди смяташе, че ръстът му беше напълно нормален за човек, чиито крака липсват от коленете надолу.
Призрачната жена носеше бяла риза, която бе изцапана или с тъмночервена боя, или с кръв, и джинси. Дънките бяха изпъкнали и заоблени на бедрата, там, където имаше крака в тях, обаче от коленете надолу крачолите им се бяха прострели по плочките като старите кожи на някакви причудливи сини змии. После изведнъж се издуха. Издуха… Труди си даваше сметка, че думата звучи налудничаво, ала точно това се беше случило. В същия миг чернокожата внезапно порасна пред очите и, издигайки се от безкракия си, не по-голям от кинта и двайсет ръст до нормалната си височина от метър и шейсет и пет или метър и седемдесет. Беше като да гледаш някой филм със специални ефекти, само дето това не беше никакъв филм. Това бе животът на Труди.
3
Търговският център е кръстен на името на големия шведски миротворец Даг Хамаршолд (1905–1961) — премиер на Швеция, председател на Нобеловия комитет и главен секретар на ООН. — Б. пр.