— Какво чакаме сега? — попита нервно Мия. — Защо висим на тая смотана пейка?
— Давам възможност на шведа да уреди формалностите около стаята ни и да се разкара — отвърна Сузана.
Когато прецени, че е минало достатъчно време, тъмнокожата жена събра торбите си, изправи се, пресече Второ Авеню и пое по Четирийсет и шеста улица, която трябваше да я отведе до „Ню Йорк Плаза Парк Хаят“.
ЧЕТИРИ
Фоайето на хотела беше обляно от приятната светлина на следобедното слънце, чийто лъчи се отразяваха в зелените стъкла. Сузана никога през живота си не беше виждала толкова красиво помещение — като изключим интериора на църквата „Сейнт Патрик“. Същевременно хотелското фоайе и изглеждаше някак чуждо; и студено. „Сигурно защото това е бъдещето“ — помисли си тя.
Господ и бе свидетел, че наоколо имаше предостатъчно признаци за това. Колите изглеждаха по-малки и съвсем различни. Голяма част от по-младите жени, които бе видяла се разхождаха, изложили гордо на показ голите си пъпчета и презрамките на сутиените си. Сузана трябваше да се сблъска с това явление най-малко пет или шест пъти, докато вървеше по Четирийсет и шеста улица, за да се увери, че не става въпрос за недоглеждане, а за някакво шантаво модно увлечение. В нейното време, ако някоя жена разбереше, че презрамката и се е показала (да не говорим за комбинезона и — хората казваха за подобни случаи „сняг вали на юг“), щеше веднага да се скрие в най-близката обществена тоалетна, където да приведе в ред тоалета си. Що се отнася пък до голите пъпчета…
„Ще те арестуват навсякъде, с изключение на Кони Айлънд — помисли си тя. — Няма никакво съмнение в това.“
Ала онова, което и направи най-голямо впечатление, същевременно беше най-трудно за възприемане — градът изглеждаше по-голям. Той бръмчеше и бумтеше навсякъде около нея. Вибрираше. Всяка глътка въздух бе напоена с характерния му аромат. Жените, които чакаха такситата си пред хотела (независимо дали презрамките на сутиените им се виждаха или не), можеха да бъдат само нюйоркчанки; портиерите, които даваха указания на шофьорите на жълтите автомобили — единствено нюйоркски портиери; а самите шофьори (Сузана бе изумена да види каква голяма част от тях бяха тъмнокожи, а един дори носеше тюрбан) — нюйоркски шофьори. Всички те обаче изглеждаха… различно. Светът се беше променил. Сякаш нейният Ню Йорк, този от 1964 година, представляваше някакъв третодивизионен отбор, докато това бе висшата лига.
Младата жена спря насред фоайето, извади миниатюрната костенурка от джоба си и се огледа. Вляво от нея се намираше големият салон. В момента там седяха две жени, които едва ли си даваха сметка каква част от краката си показват под своите поли (поли ли? Какви поли, ха-ха!). При това не бяха тийнейджърки или някакви засукани колежанки, а жени на по трийсетина години (Сузана си помисли, че може и да бяха на шейсет, отчитайки главоломното развитие на научно-техническия прогрес през последните двайсет и пет години).
Вдясно се виждаше малко магазинче за сувенири. Скрито нейде в сенките зад него, някакво пиано свиреше мелодията на нещо адски познато — „Нощ и ден“ — и на тъмнокосата жена и хрумна, че ако тръгне по посока на звука, ще открие множество кожени седалки, купища шампанско и джентълмен в бял костюм, който ще се радва да я обслужи въпреки късния следобеден час. Там безспорно я чакаха само приятни мигове.
Право пред Сузана беше рецепцията, а зад нея се намираше най-екзотичната жена, която негърката беше виждала през живота си. В нея сякаш бяха събрани чертите на трите раси и тя изглеждаше едновременно като китайка, европейка и тъмнокожа жена. През 1964 година подобен екземпляр със сигурност щеше да бъде обявен за мелез, без значение колко красива беше въпросната госпожица. А ето че сега тази жена бе облечена с поразително елегантен костюм и стоеше на рецепцията на първокласен хотел. Тъмната кула може и да се намираше в доста нестабилно състояние, помисли си Сузана, и светът без съмнение се беше променил, ала прекрасната чиновничка представляваше неоспоримо доказателство (ако някой изобщо имаше нужда от такова нещо), че не всичко се сгромолясва или се движи в погрешната посока. В момента екзотичната дама разговаряше с някакъв клиент, който се оплакваше от сметката си за домашно кино, каквото и да означаваше това.