— Шофьорска книжка — въздишайки, изрече чиновничката.
— Да. Трябва ли да впишете някакви лични данни?
— Не… Господин Ван Вик нае стаята… единственото, което ми трябва, е да установя вашата… мога ли да подържа вашата костенурка, мадам?
— Не — отвърна Сузана и красавицата заплака.
Тъмнокожата жена се изуми за пореден път от начина, по който хората реагираха, след като зърнеха изящната статуетка. Не можеше да повярва, че е накарала толкова много хора да се разплачат след катастрофалния и концерт за цигулка, когато беше на дванайсет години.
— А може би не трябва да я докосвам — изрече екзотичната дама, докато сълзите и се изливаха като два водопада. — Не, не, навярно не трябва да я докосвам, о, Дискордия, аз не трябва да я…
— Затваряй си устата! — каза и Сузана и чиновничката мигом замлъкна. — Дайте ми ключовете за стаята, моля.
Ала вместо ключ тя и подаде пластмасова карта, пъхната в нещо като бележник с кожена подвързия, ала без страници. Негърката го разтвори и видя, че от вътрешната страна (предпазна мярка срещу евентуални крадци) е изписан номерът на стаята и — 1919. Това изобщо не учуди Сузана, още по-малко пък Мия.
Изведнъж загуби равновесие и се олюля. Имаше чувството, че краката и внезапно престанаха да я държат. Размаха едната си ръка във въздуха (с другата държеше „шофьорската си книжка“), за да запази равновесие. За един миг си помисли, че ей-сега ще се строполи на земята, ала след това отново се почувства добре.
— Мадам? — попита чиновничката. Изглеждаше леко — ама много леко — загрижена. — Добре ли сте?
— Да — отговори и Сузана. — Просто… загубих равновесие.
„Какво, мамка му моряшка, се случи?“ — запита се тя, ала след малко установи, че всъщност знаеше отговора. Мия беше тази, която имаше крака. Сузана бе седнала зад волана на автобуса, след като бяха срещнали господин Не Трябва Ли Да Взема Вашата Костенурка, и тялото и просто започваше да се връща към предишното си безкрако състояние. Може да звучеше налудничаво, обаче беше вярно. Тялото и се превръщаше в Сузана заради нея.
— Мия, ставай. Поемай управлението.
— Не мога. Поне не сега. Когато останем сами, тогава.
— О, господи Исусе! — жената на Еди Дийн разпозна този тон. Кучката се срамуваше.
Сузана се обърна към красавицата: — Какво е това? Ключ ли е?
— Да, сай. Можете да използвате картата в асансьора, както и да отворите вратата на стаята си. Само трябва да го пъхнете в прореза в правилната посока, както е указано със стрелка. После го извадете бързо и когато светлината на вратата стане зелена, можете да влезете. Имам малко над осем хиляди долара в брой в това чекмедже. Ще ви ги дам всичките за това прелестно нещо, за вашата костенурка, за вашата …
— Не — прекъсна я Сузана и отново се олюля. Хвана се за ръба на плота. Равновесието и беше изчезнало. — Качвам се в стаята си. — Имаше намерение първо да посети магазинчето за сувенири и да похарчи част от парите на Матс за чиста риза — ако продаваха подобни неща — ала май това щеше да почака. Всичко щеше да почака.
— Да, сай — нямаше повече мадам. Костенурката си имаше своя ефект. Поръсваше с пясък бездната между световете.
— Ще забравиш, че си ме видяла, ясно ли е?
— Да, сай. Да включа ли функцията „Не ме безпокойте“ на телефона в стаята ви?
Мия започна да протестира бясно, ала Сузана не и обърна никакво внимание.
— Не, няма нужда. Очаквам да ми се обадят.
— Както кажете, сай. — Погледът на жената се бе спрял върху костенурката. Не се отделяше дори и за миг от нея. — Пожелавам ви приятен престой в „Плаза Парк Хаят“. Ще желаете ли пиколото да ви помогне с багажа?
„Мязам ли ти на такава, дет’ да не може да се оправи с три пикливи торби, а?“ — помисли си Дета Уокър, но Сузана само поклати глава.
— Добре тогава.
Тъмнокожата жена се обърна, ала изведнъж чиновничката зад гърба и произнесе с леден тон:
— Скоро ще дойде Кралят — Господарят на окото.
Сузана изгледа изумено жената — изненадата и граничеше с потрес. Усети как я побиват тръпки и косъмчетата по ръцете и настръхват. Красивото лице на чиновничката продължаваше да е съвършено спокойно, а тъмните и очи бяха вперени в костенурката. Устните и леко се разтвориха — в момента лъщяха както от гланц, така и от слюнката.