Ала сега трябваше да запретне ръкави и да се залавя за работа.
Тъмнокожата жена сграбчи дървените колела на количката и се опита да ги завърти. Никакъв ефект. Напрегна се и тъкмо когато си мислеше, че ще се наложи да се смъкне на земята и да пропълзи разстоянието, което я делеше от Мия, колелата се завъртяха с протяжно скърцане, издаващо, че отдавна не са били смазвани. Тя затрополи към ничията дъщеря, която бе застанала зад една от закръглените каменни колони, които се издигаха по крепостната стена. Сузана предположи, че някога (преди светът да се промени), стрелците са се прикривали зад тях, докато атакуващата ги войска е обсипвала Замъка със стрели и катапултите са запращали нажежения си до червено смъртоносен товар по бранителите на крепостта. После са пристъпвали встрани от укритията и са започвали да стрелят със собствените си оръжия по врага. Колко време ли е минало оттогава? Какъв ли свят е бил този? И на какво разстояние се е намирал от Тъмната кула? Сузана си мислеше, че навярно е бил доста близко.
Тя затътри тромавата си, скърцаща количка към жената с дебелото наметало, докато вятърът я брулеше безмилостно. Не бе изминала и десетина метра, а вече се беше задъхала. Тъмнокожата жена си пое дълбоко дъх от влажния — и като че ли каменен — въздух. Колоните — сега се сети, че се наричаха „зъбери“ или нещо подобно — се издигаха вдясно от нея. Вляво се виждаше овално езеро от тъмнина, заобиколено от порутени каменни стени. Две внушителни кули се извисяваха над външната стена на крепостта — ала когато Сузана се вгледа по-добре, видя, че горната част на едната е полуразрушена, сякаш от светкавица или от някаква мощна експлозия.
— Това място, където се намираме сега, се нарича „алюра“ — поясни Мия. — Пътеката опасва крепостната стена на Замъка над Бездната, някога известен като Дискордия. Каза, че искаш малко чист въздух. Надявам се, че сега си доволна, сай, както биха казали в Кала. В момента сме много далеч от там, Сузана, намираме се дълбоко навътре в Крайния свят, близо до мястото, където вашето пътешествие ще завърши — за добро или за зло. — Похитителката и направи кратка пауза, след което продължи: — За зло, най-вероятно. Изобщо не ми пука какво ще стане с вас — хич даже. Аз съм Мия и може да съм ничия дъщеря, ала съм майка. Единственото, което ме интересува, е моето мъниче. То ми е напълно достатъчно! Искаш да си поговорим? Чудесно. Ще ти кажа онова, което мога да ти споделя, и ще бъда искрена. И защо не? Това никак няма да ми навреди.
Сузана се огледа наоколо. Когато завъртя глава към централната част на Замъка — там, където би трябвало да се намира вътрешният двор — долови миризмата на разложение. Мия забеляза как тъмнокожата жена сбърчи нос и се усмихна.
— Да, те са умрели отдавна — машините, които бяха изоставени, са намерили своя покой, ала миризмата на смъртта им продължава да витае във въздуха. Миризмата на смърт никога не изчезва напълно. Най-добре питай своя приятел Стрелеца — истинския стрелец. Той знае, защото е изцапал с кръв ръцете си. Роланд е отговорен за много неща, Сузана от Ню Йорк. Вината за толкова много светове виси около врата му като разлагащ се труп. Той отиде твърде далеч и привлече погледа на висшите сили с деянията си. Роланд ще бъде унищожен, както и всички онези, които останат на негова страна. Аз нося гибелта му в утробата си и не се съмнявам, че часът му скоро ще настъпи. — Брадичката и щръкна напред, гърдите и се издигнаха и Сузана видя очертанията на изпъкналия и корем под лунната светлина. В този свят бременността на Мия недвусмислено си личеше.
Какво ти личеше — тя изглеждаше така като че ли всеки момент щеше да се пръсне.
— Задай въпросите, които имаш към мен — рече ничията дъщеря. — Само да ти напомня, че съществуваме и в другия свят — онзи, където сме неотделимо обвързани една с друга. В момента сме в леглото в странноприемницата, все едно сме заспали…, ала ние не спим, нали, Сузана? Ни най-малко. И когато телефонът звънне, когато моите приятели се обадят, напускаме това място и отиваме веднага при тях. Ако дотогава си получила отговорите на въпросите, които те интересуват, чудесно. Ако не си — пак е чудесно. Питай. Или… ти нали също беше стрелец? — Устните и се изкривиха в презрителна усмивка.