Още не бе успял да довърши, когато изпод земята изведнъж се разнесе дълбок тътен. Верандата внезапно започна да се издига и пропада като лодка сред вълните на бурно море. Дъските около тях заскърцаха, а в кухнята задрънчаха порцеланови съдове. Шумът наподобяваше тракане на зъби. Ко мълниеносно надигна глава и изскимтя. Малката му лисича муцунка изглеждаше комично — очите му бяха ококорени, а ушите — прилепнали към черепа. В дневната на Калахан нещо падна на пода и се разби на парчета.
Първата мисъл на Еди, макар и безумно ирационална, беше, че Джейк е убил Сюз с думите си, когато каза, че жената е все още жива.
Подземният грохот се усили и земята се разтресе още по-силно. Стъклото на един прозорец се счупи, когато дървената му рамка рязко се огъна. На двора нещо се сгромоляса — Еди предположи (съвсем правилно), че това беше порутеният нужник, който най-накрая бе рухнал напълно. Младият мъж беше скочил на крака, без да осъзнава това. Джейк също се бе изправил и стискаше китката му. Еди извади тежкия револвер на Роланд и двамата се спогледаха, готови за стрелба.
От земните недра се разнесе един последен мощен трус и верандата се успокои. На определени ключови точки по протежението на Лъча хората се будеха разтревожени и се оглеждаха смутено. По улиците на Ню Йорк изведнъж се включиха алармите на няколко автомобила. На следващия ден вестниците щяха да съобщят за незначително земетресение — доста счупени прозорци, но за щастие без никакви пострадали. Само лекичко разлюляване (хайде, скъпа, разтърси ме!) на солидните земни пластове.
Джейк се взираше в Еди с широко отворени очи, в които се четеше прозрение за случилото се.
Той знаеше.
Вратата зад тях изведнъж се отвори и отец Калахан се втурна на верандата по тънки бели гащи, които стигаха до коленете му. Единственото друго нещо върху тялото му беше златното разпятие, което висеше на врата му.
— Беше земетресение, нали? — попита разтревожено той. — Веднъж усетих едно, докато бях в Северна Калифорния, ала такова нещо никога не се е случвало в Кала… поне откакто аз съм тук.
— Беше нещо много по-лошо от земетресение — въздъхна Еди и посочи на изток, където хоризонтът бе озарен от безмълвните артилерийски залпове на зелени светкавици. Недалеч от дома на отеца, малко по-надолу по хълма, вратата на бараката на Росалита изскърца и на прага се показаха Роланд и икономката. Тя бе само по долна риза, а Стрелеца — по дънки. И двамата бяха боси в росата. Еди, Джейк и Калахан се приближиха до тях. Техният дин се взираше напрегнато в зелените отблясъци на хоризонта, които вече избледняваха далеч на изток — там, където ги очакваше зловещата страна Тъндърклап, където беше дворът на Пурпурния крал и където, кацнала на самия ръб на Крайния свят, се издигаше Тъмната кула. „Ако — помисли си Еди, — ако все още се издига.“ — Джейк тъкмо казваше, че ако Сузана умре, щяхме да го усетим — рече младият мъж. — Че ще се случи нещо, което ти наричаш сигул. Веднага след това земята се разтърси и се появи това. — Той посочи към моравата пред къщата на татко Калахан, където земята бе прорязана от дълбока бразда, дълга около три метра, чиито ръбове наподобяваха набръчканите кафяви устни на кошмарна уста. Навсякъде из градчето ехтеше неистов кучешки лай, ала жителите на Кала, които вдигаха такава дандания допреди малко, сега изобщо не се чуваха. Еди предположи, че повечето са проспали случилото се, потънали в пиянския сън на победителите.
— Това не беше свързано със Сюз, нали? — попита младият мъж, обръщайки се към Роланд.
— Не пряко.
— Не беше нашият — добави Джейк. — Тогава пораженията щяха да са много по-големи, не мислите ли?
Стрелеца кимна.
Росалита изгледа хлапето със смесица от изумление и страх.
— Какво означава това „не беше нашият“, момче? За какво говориш? Това определено не беше обикновено земетресение!
— Не — поклати глава Роланд. — Не беше земетресение, а Лъчетръс. Един от Лъчите, които крепят Кулата — които крепят всичко — току-що рухна. Беше прекъснат.
Въпреки мъждивата светлина на четирите фенера, висящи на верандата, Еди успя да забележи как лицето на Росалита Муньос губи цвета си.
Жената се прекръсти.
— Един от Лъчите? Кажи ми, че не е вярно! Не може да е вярно, нали? Кажи, че не е така!
Младият мъж си спомни за един отдавнашен скандал по време на бейзболен мач. Някакво хлапе не спираше да повтаря: „Кажи, че не е вярно, Джо! Кажи, че не е така!“
— Не мога — отвърна хладно Роланд, — защото това е самата истина.