— Извинявам се — изломоти той между хапките, — но бебетата имат навика да се появяват на бял свят във възможно най-неподходящото време!
— До селото ли ходи?
— Да, а на връщане едва не се изгубих в мъглата!
Гърни тихо плесна с ръце.
— Извинявай, Хю. Позволи ми да ти представя мастър Джайлс Селдич — семеен лекар и приятел. Живее в имението заедно с нас, което, да си призная, се отразява по-добре на моето здраве, отколкото на неговото.
— Ти пък! Кой друг би се грижил за един стар лекар като мен? — включи се в шегата докторът. — От Лондон ли идваш, сър Хю?
— Да, сър.
— А какви са твоите новини? — усмихна се лейди Алис на Селдич. — На кого му се роди бебе?
— На съдебния пристав. Сдоби се с жив и здрав наследник и, доколкото разбрах, има намерение да го кръсти Саймън в чест на съпруга ти.
— Как е майката?
— Казва се Рикалда. Чувства се малко изтощена, но с новопридобитото богатство на съпруга си ще може да си осигури най-добрата храна и вероятно бързо ще се възстанови.
Изведнъж в залата настана тишина, сякаш с последните си думи докторът беше засегнал някакъв особено щекотлив въпрос.
— Тъкмо си говорехме за Пастирите — рязко наруши мълчанието Мънк. — Ти имаш ли си вземане-даване с тези хора, мастър Джайлс?
Селдич се облегна в стола си и разпери ръце.
— Донякъде, но, както ти казах и преди, мога да съдя за тях единствено по онова, което виждат очите ми. Понякога им нося разни лекове — билкови отвари, мазила, лапи…
— И? — Мънк хвърли един лукав поглед на Корбет. — Хайде, разкажи на новодошлите за тези Пастири!
— Ами на мен лично ми се струва, че са богобоязливи и кротки хора. Водач им е мастър Джоузеф, но на практика групата се ръководи от Филип Нетлър.
— Значи си съгласен с техните вярвания, така ли? — попита домина Сесили с тон, от който ставаше пределно ясно, че въпросът е важен за нея.
Докторът сви рамене и отпи от чашата си.
— Да кажем, че вярванията им се различават от твоите, милейди.
— Но според тях не е нередно мъжете да съжителстват с жени! — очите на игуменката се разшириха.
— За Франция това не е нещо необичайно — отвърна Селдич. — Случва се монаси да обитават една сграда, а в съседната да са настанени монахини — той се засмя и пъхна едно зрънце грозде в устата си.
— На мен пък ми изглеждат напълно безобидни — намеси се отец Августин. — Отслужвал съм литургии в Убежището много пъти и съм забелязал, че Пастирите носят прости кафяви роби и обикновени сандали. Изхранват се с подаянията, които успяват да изпросят по пътищата наоколо. През останалото време се молят и разговарят.
— Колко души са? — попита Корбет.
Свещеникът направи гримаса.
— Трудно е да се каже, понеже едни идват, а други си отиват, но не се събират повече от четиринайсет до шестнайсет души едновременно.
Корбет пак започна да върти чашата си с вино.
— Кога пристигнаха? — обърна се той към Гърни.
— Преди около година и половина. Мастър Джоузеф и помощникът му, Филип Нетлър, се появиха в началото на есента. Попитаха ме дали могат да се настанят в старото Убежище, обещавайки, че няма да застрашават мен или притежанията ми — Гърни сви рамене, — и аз им позволих да останат. И така, те започнаха да си отглеждат разни билки, а не след дълго се сдобиха и с пилета, както и с няколко прасета. Посетих ги в първите дни след пристигането им тук и не видях нищо нередно. В Убежището разполагат с импровизиран параклис и трапезария, а когато времето е хубаво, излизат да просят на пътя.
— Ами селяните?
— Отначало бяха подозрителни. Пастирите обаче, и най-вече мастър Джоузеф и Филип Нетлър, се оказаха честни и трудолюбиви люде, така че местните бързо ги приеха. Някои от младите мъже и жени от селото дори се присъединиха към тях и ги последваха в чужбина…
— В чужбина ли, милорд? — намеси се Ранулф.
— Пастирите вярват, че Второто пришествие е близо — отвърна му лейди Алис, — така че щом се пречистят и се подготвят, те се отправят към Хъл или някое друго пристанище, откъдето се качват на кораб за Утремер3. Според мастър Джоузеф всички трябва да се съберат край Елеонския хълм4, за да посрещнат Христос, Който скоро щял да слезе от небето в огнена колесница.
— И Пастирите вярват във всичко това, така ли? — попита иронично Ранулф.
3
Outre-mer (фр.) — отвъдморски. Название на териториите, завладени от кръстоносците при Първия кръстоносен поход. — Бел.прев.
4
Хълм край Йерусалим, наричан още Маслиновия хълм (заради някогашните маслинови насаждения), в чиито поли се намирала Гетсиманската градина и откъдето Христос се възнесъл на небето. — Бел.прев.