— А защо да не вярват? — рече лейди Алис. — Пък и те не са единствените. Доколкото знам, подобни движения съществуват из цяла Европа.
— Но нима никой не подлага тази теория на съмнение? — настоя Ранулф.
— Пастирите идват и в моя манастир — намеси се домина Сесили. — Ние им даваме дрехи, вино и храна, а в замяна те работят в овощните и зеленчуковите ни градини. Същото вършат и за сър Саймън. Общността им е доста непостоянна, но младите мъже и жени изглеждат изпълнени с надежда. Остават в Убежището по няколко седмици, за да се пречистят, както казва отец Джоузеф, след което той или мастър Филип ги отвеждат до най-близкото пристанище. На изпроводяк им дават пари, разрешително за напускане на страната, една смяна дрехи и малко храна — тя сви рамене. — Изобщо Пастирите ми изглеждат напълно почтени. При тях всичко е общо и каквото и да припечелят, то се поделя между всички.
Игуменката се усмихна на Ранулф и той веднага съзря похотливите искрици в очите й.
„Ама че хитруша!“ — помисли си той и се усмихна на себе си. Може би едно посещение на женския манастир не би отишло напразно? Ранулф често се хвалеше пред Малтоут, че е роден негодник и по тази причина умее да надушва останалите негодници. Е, тази вечер определено беше надушил свои събратя и докато се взираше в очите на игуменката, той разсеяно се запита какво ли мисли за всичко това господарят му, Киселата физиономия.
— Жените също ли тръгват за Утремер? — попита Корбет.
— Че защо не? — отвърна отец Августин. — Какво може да очаква една девойка от живота на село? Да работи до изнемога и да се омъжи за някой простак? Да се похаби от раждане на деца, преди да е навършила двайсет? Младите мъже също не могат да се надяват на кой знае какво — те пък са принудени или да прекарат дните си, приковани към ралото, или да идат да се сражават за краля в Шотландия.
— Аз пък не ги харесвам — намеси се Адам Кечпоул и внимателно постави яките си ръце върху масата. — Нито Филип Нетлър, нито хрисимия мастър Джоузеф. И двамата са лениви мошеници. Самият аз съм селски човек — изведнъж дрезгавият глас на началника на стражата на Гърни се извиси, — така че много добре знам какво представляват тези движения! Предводителите им залъгват селяците, че Йерусалим е едва ли не зад следващия ъгъл, но това винаги се оказва лъжа! — Той се втренчи в Корбет. — И това ти е пределно ясно, нали, сър Хю? В противен случай ти и мастър Мънк нямаше да сте тук…
— В известен смисъл, да — отвърна тихо кралският пратеник, след което замълча, изчаквайки един слуга да му долее вино. — Пастирите — продължи той — идват от Франция. Движението им било създадено преди около петдесет години от един монах, избягал от манастира си, на име Яков, който приел странното прозвище „Повелителя на Унгария“ — Корбет отпи от чашата си. — Според сведенията Яков твърдял, че е получил видение, в което му било наредено да организира бедните подобно на пастирите от Витлеем5 и да ги изпрати в Светите земи, където да чакат завръщането на Христос. За съжаление, идеята му привлякла утайката на обществото и в редиците на движението му се влели вероотстъпници, проститутки, крадци и убийци. Яков разделил цялата тази паплач на групи, но вместо да тръгнат към Йерусалим, те започнали да бродят по пътищата и да си изкарват прехраната като наемници. Онези, които им се противопоставяли, бивали посечени с брадва, а останалите, най-вече свещениците, били намушквани с нож или пък удавяни в някоя река. Отначало Пастирите нападали и евреи, но с течение на годините решили, че главната им задача е да заличат католическото духовенство от лицето на земята и да основат нова Църква. После движението се разпространило отвъд Рейн и стигнало чак до Англия. Разбира се, не всички Пастири са еднакви. Някои от тях са склонни към насилие, а други — като например групата, настанила се в Убежището — водят мирен и прост живот, и не биха посегнали на никого. Въпреки това — Корбет погледна през масата към отец Августин — Едуард е обезпокоен от присъствието им тук. Кралят, разбира се, не би желал да тормози невинни хора, но след като един негов служител беше убит по време на метеж, организиран от друга група Пастири в Шорам, Съсекс — кралският пратеник сви рамене, — не му остана друг избор, освен да ни изпрати в Хънстън.
— Аз пък смятам, че Пастирите от Убежището изобщо не са безобидни — обади се Кечпоул. — Твърде много странни неща се случиха от пристигането им насам.
— Като например? — попита Ранулф с престорена невинност, смушквайки Малтоут, който беше изпил толкова много вино, че вече едва си държеше очите отворени.
5
Става дума за пастирите, които нощували заедно със стадата си край Витлеем, когато им се явил Ангел Господен, за да им съобщи, че Спасителят се е родил. — Бел.прев.