Кралският пратеник развърза кесийката. Парчето пергамент вътре беше изключително дребно и беше изрязано във формата на сърце. Върху него пишеше: Amor Haesitat, а отдолу Amor Currit. Четирите главни букви бяха силно подчертани.
— Любовта се колебае — преведе Корбет тихо. — Любовта бърза.
— Знаеш ли какво значи това, сър Хю?
Кралският пратеник съчувствено се усмихна на мелничаря.
— Просто спомен, мастър Кълпепър — едно от онези сантиментални стихчета, които младите и все още влюбените толкова много обичат. Но също така е и загадка.
— Можеш да го задържиш — промълви мелничарят, а после стисна ръката на Корбет. — Да, задръж го! — настоя той, след което замълча, тъй като в сградата влязоха двама потънали в разговор митничари, които се заизкачваха по дървеното вито стълбище. — Разбери кой я е убил! — продължи умолително Кълпепър. — Изправи го пред съда! Нека и той увисне на бесилото като горката Амилия!
Мелничарят скри лицето си в ръце. Корбет го потупа съчувствено по рамото и остана, докато онзи не се съвзе.
— Мастър Кълпепър, името Алан от Блатото говори ли ти нещо?
Мелничарят поклати глава.
— Ами Холкъм?
— Не, сър Хю, защо?
— Просто така. А чувал ли си за Пастирите в Хънстън?
— О, да, те идват и тук.
— Кой идва тук?
— Ами Пастирите… Или поне водачът им — мастър Джоузеф. Идва, за да купува провизии, а понякога преговаря и с разни капитани на кораби да превозят донякъде някой от младите членове на общността, който иска да отиде в Светите земи. Често го срещам около митницата.
— Кой друг от Хънстън идва тук?
— Понякога идва и сър Саймън Гърни, както и онзи негов страж Кеч…
— Кечпоул — довърши Корбет.
— Сестрите от манастира също идват, за да продават вълната си. А, да, идва и семейният лекар на сър Саймън, един дебелак на име Селдич. Но защо питаш?
Корбет се изправи.
— Просто се чудех. Ти тук ли си роден, мастър Кълпепър?
— Да.
— Името Орифаб говори ли ти нещо?
Мелничарят поклати глава.
— Много контрабандисти ли има наоколо? — попита кралският пратеник.
По лицето на мелничаря се прокрадна усмивка.
— Сър Хю, не би трябвало да ти казвам, но тук контрабандата е най-процъфтяващата търговия. Всички се занимават с контрабанда, но залавянето им и доказването на вината им е съвсем друга работа!
Глава десета
Корбет остави Кълпепър и се върна при общината, където, седнал на стълбите, го чакаше Ранулф.
— Извади ли някакъв късмет? — попита кралският пратеник.
— Не кой знае какъв, господарю. Последният Холкъм е починал преди около четирийсет години. Затова пък открих златаря Едуард Орифаб. Градският съветник, който ни помогна и преди, ми каза, че магазинът му се намирал само на няколко пресечки оттук. Аз обаче вече умирам от глад!
Двамата се отправиха към близката кръчма, където се разположиха на една дълга маса, простираща се от едната стена до редицата винени бъчви в дъното. След като видя котката, която се въртеше около касапския тезгях, и мазните петна отгоре му, кралският пратеник реши да си поръча само хляб и ейл. Ранулф обаче имаше здрав стомах и с удоволствие си хапна месна гозба.
Щом приключиха с яденето, помощникът на Корбет го заведе до един грамаден златарски магазин на Кондит Стрийт, чиито стени бяха прясно боядисани в розово, а гредите по фасадата — в черно. Продавачът и двамата чираци, които стояха зад широката сергия отпред, осведомиха кралския пратеник, че господарят им го няма. Въпреки това Корбет и Ранулф се запътиха към магазина и без да обръщат внимание на виковете на слугите на златаря, влязоха вътре. Едуард Орифаб — мрачен мъж с кисела физиономия — седеше зад писалището си, заобиколен от множество сандъци и ковчежета. „Типичен скъперник!“ — помисли си Корбет, едва ли не очаквайки отнякъде да се появи дяволът и да повлече златаря към Ада. Щом чу, че някой влиза, мастър Орифаб се уви по-плътно в обточената си с кожа мантия и подсмръкна. После хвърли един поглед към натрапниците, но почти веднага извърна очи, сякаш беше решил, че не заслужават повече внимание.