Гърни кимна.
— Затвори ги тогава там, но ги дръж разделени. Нетлър може да реши да свидетелства срещу съучастника си и да се остави на милостта на краля. Ако наистина го стори и ни предостави всички подробности — имена, дати и прочие — може да си спечели някакво облекчение на присъдата.
Нетлър вдигна очи и лукаво погледна към кралския пратеник. Мастър Джоузеф изруга и се опита да се нахвърли върху него, но успя само да се строполи на пода сред дрънчене на вериги. Гърни почти беше стигнал до вратата, за да повика хората си, когато водачът на Пастирите успя да се изправи обратно на крака.
— Чакай! — изкрещя той.
Корбет се обърна и въпросително повдигна вежди.
— Искаш да си признаеш всичко честно и откровено ли, мастър Джоузеф?
— Как пък не!
— Какво тогава?
— Мога да ти дам сведения.
Кралският пратеник се приближи.
— За какво?
— За съкровището.
— Какво съкровище? — попита Корбет.
Водачът на Пастирите вдигна окованата си във вериги ръка, за да избърше кръвта от устата си, и злобно се взря в кралския пратеник.
— Първо ми дай думата си.
— Няма начин да бъдеш помилван, мастър Джоузеф, Хюбърт Мъгуел, или както там предпочиташ да се наричаш. Ти ще увиснеш на въжето при всички положения!
— Не се безпокоя за себе си. Още сега съм готов да се кача на ешафода. Смъртта не ме плаши изобщо. Известно ми е, че ще отида в Ада, където ще танцувам с дявола и ще те чакам да дойдеш, Корбет!
— Какво искаш тогава?
— В Лотбъри имам къща, жена и дете. Знам, че все някога ще научиш за тях. Искам да ми обещаеш, че близките ми няма да пострадат и че къщата няма да им бъде отнета.
— Сетих се къде съм те виждал! — намеси се внезапно Ранулф. — Беше преди години в Лондон, в един публичен дом в Съдърк. Как се наричаше тогава? Май носеше някакво френско име, а? А, да — Алфонс. Бях там. Ти отговаряше за гардероба на момичетата — помощникът на Корбет се приближи. — Никога не забравям лица, но твоето не можах да си го спомня ясно — той извинително се усмихна на господаря си, — понеже онази вечер имах по-приятни занимания. Кажи ми — колко пъти си сменял името си?
Мастър Джоузеф се ухили.
— По-често, отколкото на теб ти се е налагало да се замислиш — той погледна към Корбет. — Е, имам ли думата ти, кралски пратенико?
— Зависи от сведенията, които ще ми дадеш.
Мастър Джоузеф се накани да развали уговорката, но в крайна сметка сви рамене и се дотътри малко по-близо до кралския пратеник.
— Тук съм от осемнайсет месеца. Всички говорят за съкровището. Проучих нещата оттук-оттам, но нищо не открих. После обаче дойдохте ти и онзи кисел чиновник с черните дрехи и започнахте да разпитвате за Алан от Блатото.
Корбет кимна.
— Ти откъде научи за него?
— Обещай, че жена ми и детето ми няма да пострадат!
Кралският пратеник отвърна на погледа на мъжа и прехапа устни.
— Искам да ми дадеш думата си! Да ми се закълнеш тържествено тук в присъствието на свидетели!
— Е, добре, давам ти дума — отвърна Корбет.
— Върви тогава в Убежището! — рече мастър Джоузеф. — Там ще научиш много неща за Алан от Блатото. Имам думата ти, нали?
Кралският пратеник кимна и нареди:
— Отведете ги!
Щом вратата се затвори след задържаните, Корбет се приближи до Бланш.
— Всичко свърши — прошепна той.
Жената се огледа наоколо.
— Грешиш, сър Хю, всичко току-що започна. Мастър Джоузеф ще увисне на бесилото. Ти ще се върнеш в Лондон. А утре сутрин аз ще потегля обратно към публичния дом в Бишопс Лин.
— Няма нужда да го правиш — отвърна кралският пратеник.
Момичето вяло се усмихна.
— Да, да, знам. Но какво ме чака тук? Цял живот да превивам гръб на полето? Да търпя презрителните погледи на съселяните си до деня на смъртта си? Не, предпочитам да се върна в града — тя приглади предницата на роклята си. — Ще си помисля. Може би някой ден… Утре сутрин обаче ще замина — тя погледна към Гърни. — Сър Саймън, ще ми осигуриш ли ескорт?