Игуменката се подпря на писалището си, за да не падне.
— Какво значи това? — изфъфли тя, пръскайки слюнка.
В този момент на Ранулф му се дощя Малтоут да е с тях, вместо да пази конете в двора. Устата на домина Сесили се отвори, после отново се затвори.
— Сър Хю, нима ме обвиняваш, че се занимавам с контрабанда?
— Да, домина Сесили, точно това правя — отвърна Корбет, надявайки се да си е направил правилните изводи.
— И с какво търгувам незаконно, моля?
— О, да, не е лошо да се помолиш! — сопна се Корбет. — Помоли се кралят и епископът ти да бъдат милостиви към теб! — той се наклони напред. — Да, ти си контрабандистка. Притежаваш овце, имаш и стригални за тези овце. Когато слугите ти острижат овцете, вълната се сортира на бали, които коларите ти откарват до митницата в Бишопс Лин. Да кажем, че разполагаш с триста бали вълна. Двеста и петдесет от тях минават през митницата и се натоварват на някой кораб в Бишопс Лин. После — вероятно с вечерния прилив — корабът отплава от пристанището и се отправя към Фландрия. Вместо да прекоси Канала обаче, капитанът му пуска котва в открито море и изчаква да получи и останалите петдесет бали. Единственото, което не знам, е дали за целта от кораба пращат лодка до брега или пък от манастира пращате лодка до кораба. Важното, домина Сесили, е, че за тази допълнителна вълна ти получаваш пари в брой и не плащаш никакви налози. Разбира се, капитанът на кораба също прави добри пари по фламандските пристанища.
— Това е смехотворно! — възкликна игуменката.
— Не, това е истината. Ето че стигнахме и до смъртта на сестра Агнес. Тя е била ковчежничка на манастира и е обичала да се разхожда по скалите. Винаги е носела със себе си тояжка и фенер. Повечето хора са я смятали за странна, но истината е, че тя е подавала сигнали на корабите, превозващи вълната ви. Предполагам, че ако претърсим заливчето пред манастира, ще открием и малката лодка, която използвате за незаконната си търговия — Корбет стана и се приближи до някаква картина. — Една нощ обаче се случило нещастие — той се обърна и вдигна едната си ръка. — О, знам, станало е случайно — просто сестра Агнес вече е започвала да остарява, камъкът се е ронел, а пък вятърът е духал твърде силно… Все едно, ковчежничката се подхлъзнала и паднала от скалите — кралският пратеник погледна през рамо и се усмихна. — Сигурен съм, че вече й търсиш заместничка, домина Сесили, и че само чакаш да си замина, за да подновиш контрабандната си дейност.
— Нямаш никакви доказателства — озъби се игуменката.
— О, напротив, имам — излъга Корбет. — Поговорих си с един от капитаните, с които си работила, и той си призна всичко — кралският пратеник се върна при писалището на домина Сесили и се заигра с дръжката на камата си. — Може би не е лоша идея да разпитам и някои от слугите ти, а? И по-точно онези, на които плащаш скъпо и прескъпо, за да карат лодката…
Домина Сесили, която очевидно не можеше да издържа повече на настоятелните му въпроси, сведе глава и заподсмърча.
— Мадам? — каза тихо Корбет.
Игуменката вдигна мокрото си от сълзи лице.
— Винаги сме се занимавали с това — прошепна тя. — Пък и можеш ли да ни виниш, сър Хю? Таксите са толкова високи. Губим ужасно много пари, когато ги плащаме.
Кралският пратеник огледа богато обзаведената стая.
— Можете да правите икономии — промърмори той.
Домина Сесили се съвзе.
— Какво смяташ да правиш, сър Хю? Ще ни издадеш ли на краля?
— Може и да не го сторя — отвърна Корбет. — Но при две условия — той видя искрицата надежда в черните очи на игуменката.
— И какви са тези условия?
— Първо, незабавно да прекратиш контрабандата. И второ, да ми кажеш всичко, което знаеш за Алан от Блатото.
При тези думи домина Сесили така се разтресе от плач, че дори на Ранулф му дожаля за нея.
Глава дванайсета
— Мадам — попита Корбет, — защо се вълнуваш толкова заради някакъв си човек, умрял преди толкова много години?
Домина Сесили се изправи на крака, сграбчи връзката ключове, която висеше от колана й, и се приближи до един голям сандък с железен обков. После го отвори, извади отвътре малък свитък пожълтял пергамент и го подаде на кралския пратеник.