— Бог да прости горкия нещастник! — прошепна той, а после изпълзя навън след Ранулф и подаде свещите на игуменката. — Намерихме Алан от Блатото — обяви Корбет. — Или поне онова, което е останало от него.
Преподобната игуменка беше преживяла достатъчно за една сутрин, така че ако Корбет не я беше подхванал, вероятно щеше да се строполи на пода. После кралският пратеник й помогна да прекоси олтарната част и я настани в един от троновете.
— Какво да правя? — промълви тя. — Какво да правя? Сър Хю, какво е станало там?
— Подозирам — отвърна Корбет, сядайки в трона до нея, — че Алан от Блатото се е добрал до манастира и се е скрил в отшелническата килия. После се е договорил с тогавашната игуменка, предал й е скъпоценния потир и й е обещал да си мълчи за контрабандната дейност, която още тогава се е извършвала тук.
— В стената ли са го зазидали? — прекъсна го домина Сесили.
Корбет забеляза струйката пот, която се стече изпод пребрадката й.
— Стените тук са доста дебели, така че лесно могат да заглушат всякакви стенания и викове — обясни той. — Алан обаче е бил упоен — вероятно с помощта на някакъв сънотворен лек или отровно питие. Щом е изпаднал в безсъзнание, вратата и прозорчето са били затворени — Корбет сви рамене, — а после тогавашната игуменка е наредила да ги зазидат. Вероятно всичко се е случило някоя нощ, в рамките на няколко часа, след което клетникът е бил забравен навеки.
— Но не е ли било възможно някой да забележи?
Корбет поклати глава.
— Когато за първи път дойдох в манастира, ти ми каза, че сградата е била завършена чак през 1220 година. Междувременно тук сигурно е имало скеле и наоколо вероятно са се навъртали доста строители. Опитай се да си представиш, домина Сесили. Алан от Блатото се е подслонил в отшелническата килия през някой късен следобед. После тогавашната игуменка му е донесла малко храна и чаша упоено вино, заключила е вратата и веднага е наредила входът да бъде зазидан. Никой освен нея не е знаел, че вътре има човек. Алан от Блатото е дошъл в съзнание много, много часове по-късно и е направил отчаян опит да се измъкне, но без успех — кралският пратеник се взря в статуята на Девата. — Не твърдя, че нещата са се случили точно така, но смятам, че това е най-правдоподобната версия на случилото се.
Игуменката се изправи и сграбчи ръката на Корбет.
— За Бога, сър Хю, в ризницата има куп дълги сандъци, ракли и прочее! Не би ли могъл да изнесеш този скелет оттук? Моля те! Аз… ние не сме виновни за смъртта на горкия човек. Обещавам обаче редовно да се молим за душата му. Изобщо — ще изкупим греховете, които са били сторени!
Игуменката беше толкова развълнувана, че според Корбет бе само на една крачка от нов припадък.
— Може ли да те попитам още нещо, домина Сесили?
Игуменката кимна.
— Някой друг знае ли историята на беглеца?
Тя поклати глава.
— Не, никой. Хрониката стои скрита и не може да бъде четена от никой друг освен от настоящата игуменка. Колкото до потира — домина Сесили сви рамене, — сега той е част от нашето съкровище — тя докосна китката на Корбет; пръстите й бяха леденостудени. — Но моля те, сър Хю — прошепна, — отърви ни от това ужасно нещо!
И така, Корбет и Ранулф извадиха скелета от отшелническата килия и го положиха в някакъв дълъг сандък, който откриха в ризницата. После запечатаха капака и предвождани от треперещата игуменка, изнесоха ковчега в пустото гробище. Ранулф откри кирка и лопата в някаква малка барака. С тяхна помощ беше изкопан плитък гроб, в който беше спуснат ковчега. Щом всичко приключи, домина Сесили тържествено обеща на Корбет, че когато настъпи подходящ момент, на мястото ще бъде издигнат кръст и за душата на Алан ще бъде отслужена заупокойна литургия.