— Не, сър Саймън. Просто казвам, че долових парфюма й.
— Че каква е разликата? — избоботи Кечпоул откъм далечния край на масата.
Отец Августин, който седеше до господарката на имението, хвърли поглед към Корбет.
— Нима твърдиш, че лейди Алис е била в Убежището? — попита той.
Кралският пратеник ядно въздъхна.
— Лейди Алис, забелязвала ли си някога да се краде от парфюма ти?
— Разбира се, че не!
— Как го съхраняваш? — попита Корбет.
— Напоявам с благоуханието малки торбички от вълна, лен или кадифе. Накъде, за Бога, биеш, Хю?
— Някога давала ли си на някого от тези торбички? — настоя кралският пратеник.
В следващия момент лейди Алис си спомни и ръката й полетя към устните й.
— О, да, веднъж! Преди известно време посетих пекарната. Спомняш ли си, мастър Форбър? Съпругата ти ми се стори много бледа и унила и аз я съжалих. Горката жена! Бог да я прости! Та тогава се заговорих с нея и тя ми каза, че харесва парфюма ми. Аз, разбира се, веднага й дадох няколко торбички, които тя прибра в кесията си.
И без това сивкавото лице на пекаря в момента беше смъртнобледо.
— Да, лейди Алис, помня този случай — изпелтечи той, след което гневно се взря в Корбет. — Но какво, за Бога, намекваш, сър?
— Нищо не намеквам — отвърна кралският пратеник. — Просто се опитвах да реша една малка загадка. Разбирате ли, този парфюм е бил носен от убиеца на мистрес Форбър. Нали така, отче?
Свещеникът, който изведнъж беше придобил много помрачен вид, се вкопчи в ръба на масата и прикова очите си в очите на Корбет.
— Какво искаш да кажеш, сър?
— Ще ви разкажа една история — рече кралският пратеник, — започнала много преди който и да е от нас да бъде роден. Имало едно време един крал, който се опитал да прекоси залива Уош заедно със съкровището си. Така се случило обаче, че водачът му — човек на име Холкъм — го предал и откраднал част от богатството. После избягал, канейки се да сподели незаконно придобитата си печалба със зет си, Алан от Блатото, тогавашен управител на имението Мортлейк. Та този Алан познавал околността като петте си пръста и знаел къде може да се скрие човек, кон и дори съкровище. Освен това бил контрабандист, така че му били известни и всички тайни начини за напускане на кралството. Нещо обаче се объркало и Холкъм бил заловен и екзекутиран, а останките му — погребани на скришно място — Корбет леко се усмихна към Гърни. — Така той никога нямало да може да издаде онова, което знаел.
— В крайна сметка Алан от Блатото също умрял, но не преди да предаде една вещ от съкровището на монахините от „Кръст Господен“ — обясни кралският пратеник, решавайки, че тази част от истината е достатъчна. — Не след дълго — продължи той — крал Джон се споминал в Нюарк. Богатството му било изгубено, а двамата предатели си получили заслуженото. Минали години и постепенно съкровището и похитителите му се превърнали в легенда — Корбет замълча и погледна през масата към отец Августин. — Трябва да знаете, че Алан от Блатото бил местен, но Холкъм бил родом от Бишопс Лин. И така, преди Холкъм да бъде заловен, но след като вече бил откраднал съкровището, той посетил семейството си и се разприказвал. Така близките му узнали, че сродникът им е крадец и че сър Ричард Гърни е тръгнал по петите му, за да го накаже. После историите за дръзкия обир на кралското съкровище станали част от семейната история и започнали да се предават от поколение на поколение. Преди около четирийсет години в Бишопс Лин умрял последният син на семейство Холкъм. Останала обаче една дъщеря, която се омъжила за… — кралският пратеник прехапа долната си устна. — Отче Августин, кажи ми — как е фамилията ти?
— Норингам! — изфуча в отговор свещеникът.
Корбет отпи от виното си.
— Норингам — повтори той. — Е, значи дъщерята на Холкъм се е омъжила за някакъв човек на име Норингам. Предполагам, че той е починал млад и е оставил малко дете, което впоследствие се е превърнало в интелигентно момче. Колкото повече растяло това момче, толкова повече се увличало то по историите за дядо си, Джон Холкъм, и кралското съкровище. После момчето, наречено Августин, се превърнало в млад мъж, който решил да се посвети на Църквата. Вероятно първоначално е постъпил като помощник на свещеника в църквата „Сейнт Маргарет“ в Бишопс Лин, а после са го преместили в Суофам.
Корбет нямаше никакви доказателства, че нещата са се случили така, както ги описва, но мълчанието на отец Августин му подсказа, че е на прав път, и той уверено продължи: