Выбрать главу

Досами входната врата на комплекса се разхождаха на свобода и кълвяха две неголеми, красиви птици. Приличаха на глухари но не съвсем. Бяха целите оперени в тесни дълги сиви пера. Топчестото тяло постепенно преминаваше в тясна шия завършваща с малка красива глава. Имаха малък аленочервен гребен и снежно бели обеци. Птиците издаваха някакви нежни, трепетни и подсвиркващи звуци подобно звуците на струнен инструмент. Сега разбрах от къде идваше непознатата птича песен.

— Това са токачки. Те са рядък вид птици, подарени на баба Ванга от някакъв чужденец. Тя много ги е обичала. Сляпата жена с часове ги е слушала. Не е могла да ги види а само ги е слушала, слушала… Приличали и на райски птици. Размножили са се и вътре, в целия комплекс е пълно с тях. Ето вижте!

Погледнахме накъдето ни сочеше ръката му. Край красиви дървени кафези, по току що поникналата трева се разхождаха, няколко птици. Горе, на самата ограда бяха кацнали десетина от тях. Те проточваха към слънцето глави и издаваха кратки пеещи, омайни звуци. Това беше любимата птича колония на баба Ванга. Тръгнахме по грижливо застланата с разноцветни камъни алея навътре към няколкото нисички постройки. От двете страни алеята бе оградена от вечнозелени хвойнови храсти които един възрастен градинар внимателно подрязваше. Една още неразлистена бреза бе обкичена цялата с най-различни мартеници. Мартениците бяха толкова много, че човек добива впечатлението, че това са екзотични цветове на екзотично дърво. Свихме наляво към черквицата. Тя цялата е бяла. Наречена е на светицата Петка, която баба Ванга е смятала за своя покровителка.

Преминаваме по тясно мостче, пресичащо бистър поток и се изправяме пред внушително пано. Цялата лицева фасада на черквата е изрисувана от художника Светлин Русев в типичния му образен стил. Той представя сцени от живота на баба Ванга. Рисувано е с вдъхновение и замах. Обичаната от всички жена е седнала, повдигнала леко лице и ръце нагоре. Тя е заобиколена от всякъде с устремени към нея хора, очакващи изцеление на болестите си или решение на жизнено важните си проблеми.

Плахо пристъпям в черквата. В тясното коридорче спирам край една малка масичка за да купя свещ. На нея са наредени икони на Богородица и на Света Петка. Пресягам се и вдигам малка икона. Възрастната жена ме поглежда с разбиране, взема я от ръцете ми и поставя отзад на гъба печат.

— Тези икони са осветени господине. Нека Ви бъде за спомен и за здраве. Бог да Ви поживи!

Благодаря на жената за пожеланията, пускам стотинките в ръката и влизам в светия храм. Черквата от вътре изглежда наистина малка. Въпреки това от всякъде струи светлина. Всичко е в бяло. Дори от иконите лъха белота. Светците на тях повече приличат на живи хора. Колко жар е вложил Светлин Русев в тези негови творби! Иконостасът е закрит с ярко, пурпурно кадифе, обточено в златист ширит.

Вляво, на една малка масичка е поставена голяма икона на света Петка обиколена от множество икони на Богородица и Исус Христос. Вглеждам се в иконата и в образа на нея разпознавам баба Ванга. Светица за много хора е била тая жена. Запалвам малката свещ и търся място за да я поставя на свещника. Трудно намирам такова, защото там всичко е пълно. Хора идват непрекъснато и търсят подкрепа от нетленния дух на баба Ванга. Прекръствам се, мълчаливо загледан в иконата. Дали ме вижда сега и мен някъде от отвъдното? Може би е така…Всеки от нас се надява на най-човешки неща, на здраве за себе си и близките си, на добър и щастлив живот, на малко топлинка и доброта.

Излизам навън някак пречистен, олекотен и по-добър. Дали всички изпитват това чувство, посещавайки тоя храм? Отправям се към чешмата. Тук минералната вода тече без да спира. Плискам няколко шепи на лицето си, пускам за здраве малка монета в коритото и се вглеждам във вековното дърво протегнало засъхващи клони над чешмата. Оказа се, че това е столетна бреза. Високо в кората и е заковано метално кръстче. Човекът който го е сторил може би е искал да удължи живота на дървото или пък това е любимо дърво на пророчицата, кой знае…

Вдясно, досами входната врата е гробът на пророчицата. Бял, мраморен парапет е обиколил гроба. Отзад, също от мрамор е изправен голям старовременен кръст. На него са издялани името и паметните за нея дати. Целият гроб е покрит със свежи цветя. Толкова много цветя…Вляво от гроба се издига бяла висока камбанария. И тя, както и всеки елемент от мемориалния комплекс, е оформена с едно очевидно изящество и красота.

Връщаме се по мостчето и се отправяме към ниската паянтова постройка, където баба Ванга е прекарвала повечето време от дните си. Това е една малка едноетажна скромна къщица с издадена напред остъклена веранда. Надникваме през стъклата. Вътре се вижда целият скромен интериор в който е живяла пророчицата. Малкият диван е застлан с вълнено, красиво изтъкано покривало. Също такъв килим покрива пода. Отпред е малкото антре през което са влизали посетителите. Всичко наоколо е заобиколено с даренията на благодарните и изцелените хора, една две красиви икони на Богородица, изящни малки статуи дошли незнайно откъде и дарени незнайно от кого. Поглеждам некролога залепен на стъклото. Изминали са шест години от смъртта на баба Ванга. Колко бързо минава времето!