— Предложението ви е съблазнително — отвърнах аз. — Обаче току-тъй не мога да реша. Оставете ме да помисля и когато слезем в Дюрбан, ще ви кажа дали приемам или не.
— Надявам се, че отговорът ви ще бъде благоприятен — каза генуезецът.
— Не зная — отвърнах аз.
Изпразних още една чаша уиски и се оттеглих. Тази нощ сънувах пустини, диви животни, страхотни пещери, купища диаманти и бедния Силвестра, умрял от глад сред снежните склонове на Сулиманските планини.
Глава III
РЕШЕНИЕТО
От нос Добра Надежда до Дюрбан обикновено са нужни четири до пет дни при спокойно море, ако корабът не е от най-лошите и ако не спира за дълго в Източен Лондон, където корабите товарят стоките, които се изпращат от вътрешността.
Тъй като морето беше тихо, ние спряхме само за няколко часа. Влекачите можаха лесно да докарат чак до кораба ни ладиите, на които бяха натоварени стоките. Скоро продължихме пътя си покрай бреговете на Кафрерия, плувайки към Дюрбан.
Предложението на господин Фалконе не бе излязло от главата ми и аз непрекъснато мислех за него. Но никой от нас не говореше повече по този въпрос.
При това прекарвахме почти цялото време заедно и аз им разказах приключенията си из безкрайните земи на Южна Африка.
Най-после една хубава януарска вечер — най-топлото време в тази част на Африка — стигнахме бреговете на Натал.
Тук бреговете са много по-живописни от ония на Кафрерия. Успоредно на морето се разстилат малки хълмчета от червен пясък с красиви горички в долинките, под сянката на които се гушат множество кафърски селца.
И колкото повече се приближаваме до Дюрбан, гледката става по-разнообразна. Множество реки се втичат в морето, клокочейки и отскачайки от отвесните скали, тъй като целият този бряг е доста стръмен. По-отпред дивата природа изчезва, за да отстъпи място на обширни тръстикови плантации, грижливо обработвани градини и спретнати бели къщички.
Слънцето се готвеше да залезе сред пурпурните морски зари, когато боцманът извести, че Дюрбан е на хоризонта.
След като се навечеряхме, ние се изкачихме на моста. Луната осветяваше морето и съперничеше на фаровата светлина. Вятърът духаше откъм брега и ни носеше аромата на градините. Къщите блестяха по брега, цели обсипани със светлини.
Беше една от ония хубави нощи, каквито може да видите само в Южна Африка.
Облегнати на борда, съзерцавахме мълчаливо красивата гледка. Изведнъж господин Фалконе ме попита!
— Помислихте ли върху предложението ми, господин Кватермен?
— Надявам се, че сте решили да дойдете с нас — добави Гуд — въпреки всички опасности, които може да ви поднесе нашата експедиция.
Извадих лулата от устата си, изтърсих пепелта в морето и след като се замислих за миг, отвърнах:
— Да, господа, взех вече решение.
— Ще дойдете ли с нас? — попита ме генуезецът с безпокойство.
— Ще дойда.
— При какви условия?
— Ето ги. Първо, в случай че ни се удаде да открием пещерите на диамантите, ще разделим богатствата по равно между мен и господин Гуд. Второ, аз се задължавам да ви придружавам през цялото време на експедицията, стига да не ми се случи нещо, което да ме спре, срещу възнаграждение в размер на дванадесет хиляди лири, броени, преди да тръгнем. Трето, вие се задължавате с нотариален акт да броите ежегодно в течение на пет години на сина ми Хари сумата от пет хиляди лири, в случай че през време на експедицията загубя живота си или бъда толкова тежко болен, че не бих могъл да работя. Това са моите условия. Кажете ми откровено, ако са много тежки. Но смятам, че няма да ги намерите такива, като вземете предвид опасностите, които трябва да посрещнем не за свое удоволствие.
— Не, господин Кватермен. Условията са справедливи. Дори да бяхте поискали и повече, нямаше да се пазаря — каза генуезецът. — Толкова е силно желанието ми вие да бъдете наш водач, че бих ви останал задължен дори и ако трябваше да направя многократно по-големи жертви. По-късно ще видим дали опасенията ви ще се оправдаят.