— Защо пък да не смея? — повтори тя уморено. — В еднаква степен допускам, че Тарасов може да е бил удушен и от Корольова, и от Науменко, и от вас, и от всеки друг. Разберете, Игор Сергеевич, ние знаем за убития толкова малко, че не можем да зачеркнем със сигурност нито вас, нито когото и да било. Ако знаете за него повече, отколкото знам аз, помогнете ми, споделете знанията си. Може би това ще ни улесни да премахнем подозренията и спрямо вас, и спрямо вашите колежки. А вие сега само се зъбите и с целия си вид показвате колко не ви харесвам — така ситуацията няма да се подобри, уверявам ви.
— Вие нямате право да ми говорите по този начин! — избухна Шулгин. — Коя сте вие, та да ме подозирате? Аз съм по-възрастен от вас с двайсет години, вие сте просто една сополанка, а сте дошли да ми се правите на важна! Длъжна сте да търсите убиеца, а не като Тарасов да се ровите в чуждото мръсно бельо и в чуждите книжа, дори да са лични. Не желая повече да разговарям с вас. Ще давам показания само пред началника ви, надявам се, че за разлика от вас, той е приличен и достоен човек.
— Принудена съм да ви разочаровам, Игор Сергеевич, с моя началник едва ли ще се разберете по-добре. Той има тежък характер, в сравнение с него аз съм просто пеперудка — безтелесна и безвредна. И друго ще ви кажа. Не преувеличавайте възрастовата разлика между нас, аз съм много по-голяма, отколкото си мислите.
Настя методично събра от бюрото листовете със записките си, цигарите, запалката, грижливо прибра всичко в необятния си спортен сак и стана.
— Няма да ви отнемам повече време, Игор Сергеевич. Утре ще ви се обади моят началник, с когото вие толкова мечтаете да се срещнете, и ще ви определи ден и час, за да се явите при него на „Петровка“. Там ще ви хареса доста по-малко, отколкото тук, в уютната кухня, с която сте свикнали, където сте на своя територия и можете да се държите както си искате. Да, между другото не искам да ви нанасям удар в гърба, затова ви предупреждавам: утре моят началник, полковник Гордеев, непременно ще ви попита защо показанията ви не са оформени в протокол. И какво ще му отговорите вие?
— Че какво трябва да му отговоря? — наежи се Шулгин. — Откъде да знам аз защо не сте записали показанията ми в протокол! Защо ме заплашвате?
— Ами правилно — въздъхна тя. — Вие не знаете. Тогава той ще извика мен и ще ме попита за същото. И аз ще трябва да му кажа, че в момента на разговора с мен сте били в нетрезво състояние, а от хора в нетрезво състояние не може да се вземат показания. Как ще се развият събитията по-нататък — не знам. Следователят може например да изпрати до вашия генерален директор писмо, че отговорни служители от Международния център пият в работно време и дори при такава тежка ситуация като разследване на убийство смятат, че е възможно да се явят за разговор със служители на милицията в пияно състояние. А за това какво държат в бюрата си — ще се говори отделно. С ваше позволение аз ще изпуша още една цигара, а после вие ще ми кажете ще разговаряте ли с мен или ще отидете утре на „Петровка“ при полковник Гордеев.
— Как можете да твърдите, че съм пиян? — упорито се възмущаваше Шулгин. — Не можете да го докажете.
— Ще го докажа — спокойно каза тя, запали цигара и прибра запалката в чантата си. — Във вашето учреждение има медицински пункт, ще поканя лекаря и подписаната от него служебна бележка ще има достатъчна сила пред следователя. А една казана от него дума ще бъде достатъчна, за да бъде сложен кръст на кариерата ви в този валутен рай. Едно е когато човек си пие кротко, на скрито място, и при това не му личи. И съвсем друго — когато не съумява да овладее съблазънта, след като знае, че с него ще разговаря детектив от милицията или следовател. Вие не умеете да се владеете и постепенно деградирате и фактът, че за определяне на състоянието ви служител на милицията е извикал лекар, говори за това повече от красноречиво. Две минути, Игор Сергеевич, още две минути и аз ще си тръгна. Разбира се, ако не решите друго.
След две минути Анастасия Каменская уви около врата си дългия топъл шал, закопча якето си догоре и тръгна по дългия, криволичещ коридор към асансьора. Игор Сергеевич Шулгин не бе продумал повече.
4.
След седем часа вечерта в управлението на криминалната милиция хората изобщо не бяха по-малко, отколкото през деня. Никой не се изненада, че към седем и нещо в службата дойде Каменская — това си беше в реда на нещата. Без да се отбива в кабинета си, тя отвори вратата на стаята, в която работеха Юра Коротков и Коля Селуянов. И двамата си бяха зад бюрата и като по команда вдигнаха към нея въпросителни погледи.