За последен път Мириса го видя по-ясно веднъж, малко преди зрението й съвсем да отслабне. В продължение на няколко дни квантовият двигател, вече безопасно забулен от разстоянието, сигурно беше насочен право към Таласа.
Тогава корабът се бе отдалечил на петдесет светлинни години, но внуците й никак не се затрудняваха да посочат синята звезда от трета величина, блестяща над наблюдателните кули на електрическата бариера, издигната срещу скорпионите.
56. Под водната повърхност
Те още не бяха разумни, но притежаваха любопитство — а това бе първата стъпка по безкрайния път.
Както много от ракообразните, които някога са обитавали моретата на Земята, те можеха да живеят за известно време и на сушата. Но малко са били стимулите им за това допреди няколко века; келповите гори напълно бяха задоволявали нуждите им. Дългите тесни листа им осигуряваха храна, а жилавите стебла суров материал за примитивните им оръдия.
Естествените им врагове бяха само двама. Единият бе грамадна, но много рядка дълбоководна риба — нищо повече от чифт зинали челюсти в служба на един вечно празен търбух. Другият бе отровната пулсираща пихтия — подвижна форма на гигантски полипи, — която понякога покриваше морското дъно със смърт, оставяйки под себе си избеляла пустиня.
Ако не бяха случайните екскурзии отвъд естествените граници на водното им царство, скорпионите спокойно можаха да прекарат цялото си съществуване в морето, съвършено приспособени за живот в средата си.
Но — за разлика от мравките и термитите — те не бяха стигнали още до някоя от задънените улици на еволюцията. Все още можеха да реагират на промените.
А промяната, макар засега все още в ограничен мащаб, бе настъпила вече в техния воден свят. Вълшебни неща бяха паднали от небето. А там, откъдето бяха дошли, трябваше да има още. И някой ден, когато узрееха за този миг, скорпионите щяха да отидат да ги търсят.
Нямаше за какво особено да се бърза в безмерното време на Талаския океан; много години щяха да изминат, преди те да предприемат първото си нашествие срещу непознатия свят, за който разузнавачите им щяха да донасят толкова необикновени доклади.
Те не можеха да предположат, че други разузнавачи носят доклади за тях самите.
И когато накрая се размърдат, избраният от скорпионите момент щеше да се окаже най-неподходящ. Щяха да имат лошия късмет да излязат на сушата по време на втория незаконен, но изключително компетентен мандат на президента Оуен Флечър.
IX. СЕЙГЪН-2
57. Гласовете на времето
Когато Кумар Лоренсън се роди, звездолетът «Магелан» се бе отдалечил само на няколко светлинни часа от Таласа, но баща му вече спеше и чу новината едва триста години по-късно.
Той плака при мисълта, че в лишена от сънища летаргия бе проспал целия живот на първото си дете. Някой ден, когато се почувствуваше готов за изпитанието, той щеше да види записите, които го очакваха в банките памети. И щеше да наблюдава как синът му се превръща в зрял мъж, щеше да чуе гласа му, отправящ през вековете поздрави, на които той никога нямаше да отговори.
И щеше да види (нямаше как да избегне това) как постепенно остарява отдавна мъртвото момиче, което бе държал в прегръдките си само преди седмици. Нейното последно «сбогом» щеше да дойде до него от сбръчканите устни, отдавна превърнати в прах.
Мъката му, макар и пронизваща, щеше постепенно да стихне.
Светлината на ново слънце изпълваше небосвода пред него. И скоро в света, който вече притегляше звездолета «Магелан» в последната му орбита, щеше да се роди още едно дете.
Един ден болката щеше да изчезне, но споменът — никога.
Край
ХРОНОЛОГИЯ
(Земни години)
1956 Откриване на неутриното
1967 Откриване на аномалиите на слънчевото неутрино
2000 Потвърдена съдбата на Слънцето
2100 Междузвездни сонди
2300 План за разследване с роботизирани кораби
2400 Начало на разселването
2500 (ембриони)
2600 (Кодиране на ДНК)
2751 КОРАБ-РАЗСЕЛНИК ИЗЛИТА ЗА ТАЛАСА
2999 ПОСЛЕДНО ХИЛЯДОЛЕТИЕ
3400 Последните господари на Земята