Рудолфо мушна с меча си и усети, че пронизва дрехи и плът. Той натисна, извъртя, дръпна и мушна отново. Нещо тежко и задъхано падна на пода, надигна се и залитна към стената от мъже, които го обграждаха. Хората отстъпиха пред силата му, но се стегнаха и го събориха отново на земята.
Из цялото помещение групи стражи се бореха с невидимите нападатели с подобен резултат.
Рудолфо се обърна към Ханрик и телохранителите му.
Двама от тримата бяха повалени, а последният стоеше между сянката на краля си и остриетата на невидимите нападатели. Рудолфо подсвирна на Едрик и се притече на помощ, мушкайки с надеждата, че ще уцели гърбовете и прасците на противниците. Капитанът и трима от съгледвачите му се приближиха, но последният телохранител на сянката на блатната кралица падна с писък. Докато тялото се отпускаше на земята, Ханрик замахна с брадвата и я окървави, ранявайки един от нападателите. Рудолфо се вгледа в двуглавото оръжие. В сребристия метал се отразяваха твърде много ръце, тела и кинжали.
„Брадвата ги разкрива.“ Той се опомни и извика на останалите:
— Гледайте отражението в брадвата.
Направи крачка напред и се озова пред стена от прозрачна плът. Замушка я с меча си.
Внезапно нечии невидими ръце го вдигнаха от земята със сила, отвъд всяка съгледваческа магия, която познаваше. След това чу приглушено плясване и далечен глас.
— Не — прошепна гласът. — Него не.
Ръцете го пуснаха и Рудолфо падна на пода. Замахна с меча си и усети как закача плат и кожа.
— Кои сте вие? — изсъска на невидимите противници.
Ханрик извика и Рудолфо се извърна. Видя как на предмишницата на блатния цъфва назъбена рана. Едрик и останалите напираха да го достигнат, но ги спираше буря от кинжали. Цялата схватка се бе съсредоточила около човека, когото Познатите земи смятаха за блатен крал.
Рудолфо натисна с тяло напред, но на гърдите на Ханрик се появи нов прорез. Горянският крал извика гневно, отскочи, мушна отново с тесния си меч и изсвири Четиринайсетият химн на Скитащата армия. Хората му се прегрупираха, но дори това не донесе успех.
Още двама от противниците паднаха под острието на Ханрик, преди да успеят да надделеят. Гигантът се свлече с вик и Рудолфо изръмжа ядосано.
След това невидимата стена го блъсна отново и го избута настрани, докато нападателите се изтегляха. Горянските съгледвачи продължиха да ги преследват извън главната зала. Рудолфо кимна към брадвата в ръцете на Ханрик.
— Вземете я! — извика той на един от хората си. — Използвайте я да претърсите всеки милиметър от имението. После претърсете града.
Застина за миг, стъписан от събитията. Беше участвал в множество схватки, няколко войни и миналата година дори бе ползвал магии при нападението на лагера на Сетберт. При целия си боен опит не бе виждал нещо подобно. Двама от лидерите на Познатите земи бяха убити в дома му. Огледа стаята, разпръснатите тела, разпиляната храна и потрошените мебели, оцелелите стражи, слуги и гости. Силна глъчка долиташе от другата страна на барикадираната врата.
Видя Неб, пребледнял и треперещ, все още стискащ церемониалната си кама. Униформата на младежа бе раздрана и той кървеше — имаше няколко рани.
— Къде е Исаак?
Неб посочи и Рудолфо забеляза металния човек в отсрещния ъгъл.
— Извикай го.
Неб кимна и тръгна, разминавайки се с Едрик.
Рудолфо се обърна към първия капитан. Младият мъж бе по-разтърсен, отколкото би бил баща му в подобна ситуация, но все още мислеше хладнокръвно и решително.
— Едрик, какво знаем?
Капитанът сбърчи вежди.
— Засега малко, генерале. Западната стража вдигна тревога и изпрати птици, но нападателите са ги изпреварили.
— Надбягали са птиците?
— Да, генерале — потвърди Едрик.
— Пеша?
Капитанът кимна отново.
— Богове! — прошепна Рудолфо.
Коленичи до Ханрик и посегна да затвори очите му. Усещаше как се разгаря гневът му.
„Нападнаха дома ми в нощта на пиршеството в чест на новороденото.“ Коленичи и до принца на Тюрам, за да затвори и неговите очи.
— Какви са останалите загуби?
Едрик започна да брои на пръсти.
— Повечето от тюрамските телохранители, всички блатни съгледвачи, десет от нашите и четирима слуги. — Той направи пауза. — Войската на имението е събрана пред портите.
Скитащата армия се състоеше от повечето пригодни мъже на Деветте гори и беше сериозна сила. Рудолфо кимна.