— Последният син изкупи греховете на баща си и му е позволено да замине в изгнание. Петронус, погледни ме! — Той вдигна очи и жената му се усмихна. — Напусни Познатите земи. Върви на изток в Изпепелената пустош, откъдето твоите пепеливи предци дойдоха и откраднаха дома ни. Стой там. Подарявам ти живота. Но ако се върнеш, ще загинеш.
Рудолфо присви очи.
— Коя си ти, че да го командваш?
Рия се усмихна и махна с ръка към залата.
— Аз съм тази, която доказа, че кръвните съгледвачи могат да победят навсякъде и по всяко време. — Замълча и се взря в Мейров. Кралицата на Пилос се тресеше от гняв. — Доказах, че възрастта и титлата не ме спират да върша делото, за което съм призвана.
— Ти си убиец и осквернение за народа ни! — извика друг глас и Рудолфо зърна за пръв път Уинтърс, която се бе изправила, стискайки в ръка сребърната брадва.
Рия се засмя.
— А ти си дете, Уинтърс. Играеш си на кралица със сънищата, книгите и белокосото андрофрансинско момче. Дай ми брадвата и ела с мен, малка сестро. Да изкачим заедно върха и да се провъзглася. Присъедини се към мен и ще върнем дома си, като го превърнем в това, което ни обещава лорд И'Зир в своето евангелие. Приеми белега и ще откриеш каква радост е да служиш на дома.
Рудолфо потръпна от гнева в очите на Уинтърс. Загубата на Ханрик беше пробудила нещо у нея и мрачният й поглед говореше за потискано насилие, пред което той не искаше да се изправя.
— Това не е сънят на нашите хора. Това не е моят сън.
— Сънищата се променят. — Рия присви очи. — Както и сърцата на хората. От колко време твоите приятели и роднини се срещат тайно и се подготвят за този ден? Тихи проповеди, съобщаващи какво ще се случи. Десетилетия мълчаливи молитви, очакване на огнената колона в небето, бележеща идването на Пурпурната императрица и края на похитителите на дома ни.
„Уиндвир.“ Нима те бяха замесени в това? Дали бяха унищожили града, за да изпълнят собствените си пророчества? Домът Ли Там определено бе замесен — Мал Ли Там очевидно бе съюзник и любовник на тази жена. Рудолфо усети, че се замайва от гласа на Рия, и насочи взор към момичето. Уинтърс пристъпи напред, пръстите й бяха побелели от стискане на брадвата.
— Аз съм Уинтерия бат Мардик, блатната кралица — каза тя с тих и равен тон. — Не знам ти коя си, но аз съм единствената дъщеря на баща си.
Рия се засмя.
— Питай Шеймъс дали е така, малка сестричке.
Уинтърс направи нова крачка и гневът й се засили заедно с решимостта. Тя замахна с брадвата, но Рудолфо прецени, че няма да успее да нанесе поражения. Краката й не бяха в правилна позиция, а оръжието бе твърде тежко, за да може да действа с него достатъчно бързо.
Невидимите ръце я сграбчиха и избиха брадвата. Кръвните съгледвачи я повдигнаха, тя се замята и запищя.
Рия се приближи и вдигна брадвата с лекота, при това с една ръка. Рудолфо видя отражението на блатните, които държаха момичето, и прецени разстоянието наум.
Но жената само се наведе и целуна Уинтърс по челото.
— Ела с мен, сестро. Заеми мястото си до плетения ми трон.
Момичето запази самообладание.
— Няма да тръгна с теб. — Гласът й беше нисък, но непреклонен.
Рия сви рамене.
— Ти си ми сестра. Няма да те принуждавам. — Тя се усмихна. — Истината ще те накара да се осъзнаеш след време. Ела при мен, когато си готова, и ще ти покажа нов сън. — Рия се обърна към присъстващите. — Чуйте ме внимателно! Тези земи са дадени на избраните заради службата им в нощта на смъртта на Ксум И'Зир. Земите на север от гроба на Уиндвир са мои и ще ги пазя добре. — Погледна Рудолфо. — Лекуването на Ли Там ни обвързва с жена ти и бебето. Избраните не признават родството, но кръвната връзка е нещо различно. Нашите народи са дошли първи в Новия свят, такава е наградата на кралете магове. Ще живееш ли в мир с нас, като ни оставиш на мира?
Рудолфо огледа хората и видя, че почудата е преминала и остават само страх, омраза и изненада. Сякаш не бяха сигурни какво да правят с новата информация. Избегна очите на съпругата си. Знаеше, че не може да погледне в тях и да отговори на въпроса. Обърна се към очакващата кралица на избраните.
Какво да й каже? Накъде да завие в уимския лабиринт, в който се бе озовал? В този момент верният път изобщо не беше ясен. „Не мога да избера война, която още не мога да спечеля.“ Безпокойството му се засили, както и очакването в хладния въздух, когато тя повтори въпроса.
— Ще живееш ли в мир с нас, като ни оставиш на мира?
„Засега. Но трябва да подбера внимателно думите.“