— Аз желая да живеем в мир с всички народи. — Особено сега, застанал на гроба на Уиндвир. Но знаеше, че желанието за мир ще е в постоянен конфликт с нуждата да създаде за сина си безопасен свят, в който светлината да надделее над мрака.
Рия кимна.
— Засега е достатъчно. И ти ще осъзнаеш истината, Рудолфо, и сам ще поискаш белега на Пурпурната императрица. — Тя погледна към сестра си, а после към Джин Ли Там и бебето.
След това Уинтерия бат Мардик, кралица на избраните, се обърна и тръгна заедно с ескорта си от кръвни съгледвачи.
Чак тогава Рудолфо си позволи да погледне съпругата си. Тя притискаше Иаков. Бебето гукаше и се смееше, лицето му беше розово и оживено. Проследи линията на лакътя, китката и тънките й пръсти, галещи главичката на детето. Очите му се плъзнаха по врата, челюстта и спряха на лицето й. Видя отчаянието и облекчението, смесени с изненада и сълзи, и осъзна, че обича четирийсет и втората дъщеря на Влад Ли Там и би дал живота си за нея. Че тя наистина е великолепна и смела, и красива, че детето им ще бъде същото като нея въпреки цената, която бяха платили, и въпреки бъдещите последствия.
Рудолфо се просълзи и хукна да прегърне семейството си с треперещи ръце.
>> Неб
Неб видя малкия лагер от другата страна на каньона и забави ход. Съгледвачески палатки с шарените цветове на Деветте горски дома и коне, завързани към разкривените дръвчета. Имаше и други шатри — втори по-малък лагер. Той изплю остатъците от корена на земята и отпи дълга глътка от меха с вода.
Всяка част от него се чувстваше жива след онази първа нощ, в която чу песнопението сред стъклените планини. След като заключи Санкторум лукс, той прекара първата си самостоятелна нощ в Изпепелената пустош, притиснал ухо към металната врата, пазеща източника на сънищата на металните хора. На другата сутрин се събуди свеж и намери малък извор, за да допълни запасите и да се измие. След това тръгна направо към моста Д'Анжит.
Когато приближи, видя раздвижването на вятъра и усети омагьосаните съгледвачи. Преди някой да проговори, от невидимата клетка се стрелна кафява птичка и се понесе към командира на стражата от другата страна на каньона.
— Капитан Едрик ще иска да те види — обади се един съгледвач.
Неб кимна.
— И аз трябва да говоря с него. — Видя, че лагерът се раздвижи, щом съобщението пристигна, и му се стори, че мярка първия капитан. — Ренард и Исаак добре ли са?
— Да. Лечителят ни шинира крака на пустинния водач. Сега ходи с патерица. А андрофрансинът се занимава с Исаак.
„Андрофрансин ли?“ Зачуди се, но не попита.
От лагера долетя бяла птичка и кацна в невидимата торба. Неб помнеше добре тази част от обучението. Как да хваща птичките и да разчита възлите по нишките.
— Да вървим — подкани гласът и тръгна към моста. — Аз ще го заведа. Останалите, стойте на пост.
Неб го последва. Прекосиха моста тичешком и неомагьосаните стражи от другата страна се отместиха. В лагера имаше горянски съгледвачи, малко мъже и жени, облечени в копринени дрехи от Изумрудения бряг.
Съгледвачът явно долови учудването му.
— От семейството Ли Там са. Доведоха Чарлс по море по заповед на генерал Рудолфо.
Неб примигна.
— Отец Чарлс е тук? — Имаше логика той да е андрофрансинът, поправящ крака на Исаак. Беше виждал стария архиинженер във Великата библиотека, докато човъркаше многобройните машини, а веднъж бе присъствал на негова лекция за естеството на светлината в механичните науки.
— Дойде да търси Санкторум лукс — произнесе друг глас. Неб зърна приближаващия Едрик. — Попаднахме на тях, докато издирвахме теб и Исаак.
Той прегърна здраво младежа.
— Добре ли си? Къде е металният ти приятел?
„Повече от добре.“ Чуваше песента някъде зад себе си.
— Той… — Потърси думата. Металните хора можеха ли да умрат? — Той се самоунищожи. Оставих го при Санкторум лукс.
Очите на Едрик се разшириха и Неб видя, че ги наобикалят още хора. Зърна Чарлс, а зад него Ренард с патерицата.
— Значи го откри?
Младежът кимна и преглътна. В очите на Едрик проблесна светлина, но после помръкна, щом видя отчаяното изражение на Неб.
— Вече не съществува — каза той. — Изгорили са я.
Едрик потръпна.
— Кой я е изгорил?
Неб погледна към отец Чарлс.
— Мехослугите.
— Невъзможно. — Андрофрансинът се намръщи. — Това е абсолютно извън програмата им.
Неб се замисли за песента и съня, който тя пораждаше. „Да им кажа ли?“ Ако го стореше, нещата нямаше да приключат така. Не каза нищо, макар отчасти да го болеше от лъжата. Видя, че Едрик се взира в него. Първият капитан кимна леко и се намръщи.