— Това е нашият дом — прошепна тя в ухото му и погали корема си, издут от растящия в него живот.
Беше добър сън и звучеше истински.
Неб се разбуди за миг и се зачуди дали някои сънища са обещания — отметки в бъдещето, така че съдбата да напира към тях, ако човек слуша песнопението им в най-мрачните нощи и танцува под призива на лунна светлина.
„Призван съм да открия този дом, песента ще ме води.“
Песнопението продължи и Неб се уви в съдбата като в топло одеяло, надявайки се, че сънищата могат да се сбъдват.
>> Джин Ли Там
Джин Ли Там стоеше в подножието на подвижния мост и чакаше. Получи бележката от баща си и цял ден се чудеше какво да прави. Накрая реши да го види за последно, преди да отплава с неомагьосания кораб на Мерикю към железните си съдове и търсенето на отговори и отмъщение.
Първият помощник-капитан отиде да го повика, а екипажът се готвеше за отплаване. Джин се обърна към огньовете на горянския лагер. Останалите бяха заминали. Ентролузианците си тръгнаха последни, без да знаят, че са оставили един от хората си тук. Най-способният генерал на Сетберт, Лисиас, бе помолил за убежище и съпругът й се съгласи, щом научи, че той е баща на дойката им. Рудолфо възнамеряваше да му намери подходяща работа.
Пилосците и тюрамците бяха заминали преди другите. Рудолфо се бе постарал максимално да възстанови мира с тях, но не постигна успех. Джин знаеше, че ще се случи така. Беше видяла гнева по лицето на Мейров и отровните стрели от очите й, когато Иаков бе излекуван и върнат на майка си.
Чу стъпките на Влад и вдигна поглед. Баща й вървеше бавно, раменете му бяха увиснали. В ръцете си държеше пакет с документи.
— Не мислех, че ще дойдеш, но съм радостен, че го стори.
Тя кимна.
— Получих бележката ти.
Той се приближи и й подаде свитъците.
— Това е всичко, което сестра ти измисли, за да помогне на Иаков. — Джин взе наръча и огледа изписаните страници. — Знам, че вече не е от значение, но тя прекара последните си мигове в търсене на лекарство, затова реших, че трябва да ти ги дам.
Джин Ли Там примигна. „В търсене на лекарство ли?“
— Татко, но аз получих бележката й! Писа ми, че няма лек!
— С птица ли?
Тя кимна и Влад поклати глава.
— Птиците са ненадеждни, дъще. Не може да им се вярва. — Откъм кораба се чу изсвирването за готовност и той погледна през рамо. — Казах каквото знам на Рудолфо. Съобщенията ни са компрометирани с фалшификати и отклоняване на птиците. Съпругът ти ще накара мехослугите да разработят нови кодове.
Джин кимна.
— Това е благоразумно.
Първият помощник се появи.
— Лорд Там, готови сме за отплаване.
Баща й кимна.
— Радвам се, че дойде.
Двамата се прегърнаха и Влад се върна по мостчето. Джин си тръгна, преди да вдигнат котва.
Докато се връщаше към лагера, тя размишляваше.
„Бележката е била капан.“ Тази мисъл я удари като юмрук. Беше я получила в онази сутрин. Държеше я в джоба си, когато Рия прекъсна съвета им. Бе стъпила в капана, бе задействала примката.
„Няма лек!“ Но когато видя лекарството пред очите си — как Петронус се вдигна от мъртвите — и чу думите на кралицата на избраните, трябваше да действа. Фалшивата бележка от сестра й беше примамката, подмами я към решение, което бе съвсем лесно.
„Помоли ме да го спася и ще го сторя.“
И бе коленичила в краката на дявола, напои ги със сълзите си, молейки за живота на сина си.
Когато стигна до палатката, не разпозна момичето с памучна рокля, което чакаше там. Само странната, непривична поза го издаде.
— Уинтърс?
Момичето се усмихна и Джин Ли Там се смая от промяната. Мислеше да попита, но реши да не го прави. Имаше по-належаща работа. Трябваше да види сина си. Уинтърс направи реверанс.
— Лейди Там.
Джин се огледа с бързо нарастващо безпокойство.
— Къде са Линей и Иаков?
Уинтърс примигна.
— С бащите си. Линей говори с генерал Лисиас. Рудолфо взе Иаков на обиколката на периметъра.
Джин Ли Там изпусна затаения дъх и си наложи да се успокои. Защо се бе паникьосала? Защо изпитваше такава голяма нужда от сина си в този момент? Остави въпросите за по-нататък и погледна Уинтърс.
— Ако Рудолфо се върне преди мен, кажи му, че го търся.
Момичето кимна и Джин Ли Там излезе в нощта.
Около лагерните огньове започваха песни. Тя тръгна на север. Рудолфо щеше да върви от юг на запад, после на север и изток — възнамеряваше да го пресрещне.