„Всичко е свързано.“
— Може би ще узнаем повече, щом гостът ни се свести — отсъди Петронус.
— Междувременно се приготви — заръча Гримлис. — Намерили сме ново място за работата ти.
„Той знае за делото ми. Разбира се, нали ме е наблюдавал през цялото време.“
Отвори уста да възрази, но се спря. Гримлис и хората му бяха спасили живота му тази вечер. Без тях в най-добрия случай щеше да е мъртъв. В най-лошия нападателят му щеше да продължава да го мъчи.
Посегна с трепереща ръка, напипа рамото на Гримлис и го стисна.
— Радвам се, че не ме послуша, когато ви отпратих.
Можеше да долови как Гримлис се усмихва насила.
— Слушах те, отче. Слушах те, докато не захвърли пръстена и расото. След това започнах да слушам себе си.
Петронус благослови собствената си погрешимост и без да протестира, се захвана да събира багаж за поредното пътешествие, за което бе твърде стар.
>> Неб
Неб изкачваше стъпалата по две наведнъж, а тълпата се разтваряше пред него и следващото го половин отделение. Последните събития го бяха потресли и стомахът му още беше свит. Не беше виждал нещо подобно, макар да бе наблюдавал и тренирал с омагьосани съгледвачи след падането на Уиндвир. Ала това беше друг вид магия, опасна и древна. Нещо, което даваше далеч по-големи способности от смлените корени на речната жена.
Кръвна магия. Беше чел за кралете магове и сделките, които бяха сключили с кръв. А вече се бе сблъскал и с последствията, при това на два пъти. Все още страдаше от кошмари, връщащи го към хребета над Уиндвир, откъдето наблюдаваше как последното заклинание на последния маг унищожава града. Седемте какофонични смърти бяха прецизно създадени от Ксум И'Зир, за да отмъсти за седмината си синове, и бяха сринали Уиндвир, оставяйки го напълно опустошен, както и душата на Неб.
Сега се сблъскваше с кръвна магия за втори път.
Определено в по-малък мащаб, но беше виждал как блатните се сражават заедно със съгледвачите на Рудолфо по време на войната. И двете сили бяха впечатляващи, а въпреки това малка група убийци с помощта на кръвна магия беше проникнала в сърцето на Деветте гори и бе убила Ханрик и престолонаследника на Тюрам в зала, пълна с въоръжена охрана. И едва успяха да ги отблъснат, при това, след като изпълниха задачата си.
Тичаше по коридорите, докато не стигна помещенията за слугите, близо до покоите, където Кембер, стюардът на Рудолфо, бе настанил Ханрик като почетен гост. Двама горянски съгледвачи стояха на пост пред вратата.
— Вътре ли са слугите на блатния крал? — попита Неб.
Единият от стражите кимна.
— Не сме им казали нищо.
Неб преглътна.
— Добре. — Не искаше да прави това. Погледна масивната затворена врата. Как да каже на момичето, което обичаше, че най-добрият й приятел и съратник е мъртъв?
Представи си лицето на Ханрик и фалшивата песен, с която гигантът се дереше мигове преди атаката. Усети как гърлото му се свива и осъзна, че ще заплаче, ако не се стегне. „Ти си офицер от Деветте горски дома. Ти си мъж.“
Сложи ръка на бравата и се обърна към мъжете, които го следваха.
— Чакайте тук.
Отвори вратата, влезе в помещението и затвори след себе си. Стаята миришеше на влажна пръст. Блатните се бяха събрали около Уинтърс и общуваха на невербален език, който му беше непознат. Всички бяха разчорлени в съгласие с традициите си. Пепелта и калта, които втриваха в кожата и косата си, им придаваха див вид, който отблъскваше останалите. Жилавата им кралица изглеждаше притеснена и любопитна, но очите й се озариха, щом го зърна. Жестовете им секнаха, когато тя се изправи.
— Небиос, какво става? Пред вратата има стражи, не ни пускат да излезем.
Неб преглътна мъчително и кимна бавно.
— Трябва да поговорим. — Очите му се стрелнаха към наобиколилите я слуги. — А после Рудолфо иска да се срещнете в кабинета му. — Думите му се струваха странни. — Довел съм половин отделение за ескорт.
Очите й се присвиха и Неб се зачуди какво ли прочита по лицето му. Ноздрите й потръпнаха и очите й се разшириха, щом осъзна сериозния му тон. Тя се обърна към хората си и Неб стори същото. Повечето не го поглеждаха и пристъпваха неловко от крак на крак в настъпилата тишина. В гласа й се промъкна нотка на паника, която го изненада. Сякаш Уинтърс очакваше лошите новини.
— Какво става, Небиос?
Той отвори една от вратите към спалните помещения и я задържа, докато момичето влезе. След това я последва и затвори. Застана близо до нея, не беше сигурен как да започне.