Отвори уста, но се спря. Осъзна, че са само двамата, и за миг изгуби контрол, позволявайки очите му да се навлажнят. Уинтърс го забеляза и долната й устна затрепери.
„Тя знае, че нещо се е случило. Кажи й.“ Насили се да намери думи и когато успя, те се затъркаляха като пияници, излизащи от затваряща кръчма.
— Нападнаха ни. Хора, омагьосани с някаква магия, вероятно кръвна. Проникнаха в гората, надбягаха птиците на стражата и убиха принца на Тюрам в банкетната зала. — Запъна се, недоволен, че не успява да сдържи емоциите си. Мразеше се, че трябва да й съобщи новина, която ще й донесе само страдание. — Убиха и Ханрик.
За миг Уинтърс застина като приклещена кошута. Очите й се опулиха и дъхът й излезе със свистене. Неб понечи да я докосне, но тя се дръпна и седна тежко на пода.
Не знаеше какво да прави и затова приседна до нея. Отново опита да я прегърне, но тя го избута. Осъзна, че момичето повтаря трескаво едни и същи думи, приличащи на откровенията, които бяха споделяли и преди.
Неб се заслуша и осъзна, че тя говори за вятър от пречистваща кръв и желязно острие, което кастри. Момичето се бе прегърнало и се клатеше напред-назад, а присвитите й очи се стрелкаха из помещението.
След няколко минути, които му се сториха по-дълги от часове, той положи ръка на рамото й. Уинтърс вдигна поглед. Очите й бяха влажни и зачервени. По бузите й имаше бледи следи, където сълзите бяха отмили калта. Погледите им се срещнаха и долната й устна потръпна отново. Този път го остави да я прегърне. Двамата се притиснаха един към друг на пода и Неб се предаде на общата мъка.
— Не знам какво да правя — каза тя след десетина минути. Измъкна се от прегръдката му, облегна се на стената и погледна към вратата. — Трябва да кажа на хората си.
Неб се премести до нея.
— Мисля, че първо трябва да говориш с Рудолфо.
Тя подсмръкна и кимна. Неб я гледаше и осъзнаваше колко малко я познава. Сънищата бяха… Какво? В тях определено разголваха надеждите и страховете си, смесени с видения, които самият той едва разбираше.
— Преди да се вдигне тревога, получих поличба.
Той примигна.
— Видение?
Уинтърс поклати глава.
— Не. Просто думи… и усещане за предстояща беда. — Тя сбърчи чело, търсейки спомена. — Вятър от кръв за прочистване. И студено желязо за кастрене.
До съвсем скоро нямаше никакви познания за откровенията и пророчествата, които бяха част от всекидневието на блатната кралица. Тези концепции му бяха напълно чужди. В сиропиталището андрофрансините прилагаха разум и наука към митовете и мистицизма. Идеята тези пристъпи да се записват и да се разглеждат като знак за бъдещето му се струваше напълно ирационална, преди да ги изпита сам.
Смеещата се лудост на Ксум И'Зир го бе докоснала в сянката на кладата на Уиндвир, бе отворила врата в него, която не беше сигурен дали ще се затвори някога. От първия миг на топлия вятър той не можеше да свърже смислено изречение, дърдореше непрекъснато откъси от евангелията на П'Андро Уим, премесени с екзалтирани възгласи и ярки образи, които не подлежаха на описание. Пристъпът трая кратко, но го промени отвътре, също като косата му, която бе напълно побеляла за един следобед. След това в сънищата се появяваше мъртвият му баща, както и блатното момиче Уинтърс, макар да не знаеше коя е, преди да я срещне във военния лагер на блатните. След запознанството им живееше на ръба на нещо, което не бе способен да разбере. „Това нападение и пристъпът й са свързани“ — заключи той. Трябваше да го кажат на Рудолфо.
Неб се сети за очакващия го генерал и се изчерви. Посегна и отметна сплъстените кичури коса от лицето й. Очите и носът й все още бяха зачервени. Той прочисти гърло.
— Мисля, че трябва да вървим. Лорд Рудолфо те очаква.
Тя погледна към него.
— Той наясно ли е, че ти знаеш за мен?
Неб сви рамене.
— Никога не сме го обсъждали. Не ме е питал. — Разбира се, че знаеше. Няма как. Едва ли иначе щеше да изпрати точно Неб за нея.
Тя кимна и се надигна бавно. Неб стана и се обърна към вратата.
Дланта й се пъхна в неговата.
— Благодаря, че ти ми донесе новината — каза тихо Уинтърс.
— Почувствах, че така е редно — отвърна Неб.
Погледите им се срещнаха за миг, след което тя извърна очи и се стегна за пред хората си.
— Първо ще говоря с останалите. Няма да се срещам с Рудолфо, преди тези, които обичаха и служеха на Ханрик, да научат за гибелта му.
Неб кимна. Отвори вратата и видя как тя свива рамене и стиска челюст за предстоящата задача.