„Вятър от кръв да прочисти; студено желязо да кастри.“ Неб потръпна и предчувствията й го завладяха. Прониза го скръбно чувство, което се простираше отвъд загубата на Ханрик, в самите сърца на блатните. Нещо мрачно и назряващо. Тъгата по лицето на Уинтърс предаваше нещо дълбоко в нея.
Тя знае, осъзна Неб.
Това злочестие беше само първото от много.
>> Джин Ли Там
Небето над опустошения Уиндвир беше в размазано червеникав оттенък и Джин Ли Там не можеше да прецени дали е залез, или изгрев. Хоризонтите на запад и изток не й даваха никакви насоки, а слънце изобщо не се виждаше. Мъгливата светлина оцветяваше гората от кости в кърваво, а спокойната повърхност на Втората река — в черно. Над земята се стелеше розова мъгла, раздвижвана от вятъра, който се носеше покрай скелетите с тихо свистене. Тя потръпна, едновременно от студ и от делото на Ксум И'Зир. Дъхът замръзна в гърлото й и тя се запита дали тук е безопасно за бебето й.
Джин Ли Там положи ръка на наедрелия си корем, молейки сина си да ритне или да даде друг знак, че е жив.
Нещо не беше наред. Петронус и Неб бяха погребали мъртвите още по време на войната. Вече нямаше поле от кости. Беше сигурна, че гробокопачите са си свършили работата. Кой е развалил делото им?
Чу далечен шум зад себе си и се обърна на североизток. В далечината се носеше сигнал за трета тревога, долиташе откъм Деветте гори през стотици левги гъста гора, назъбени хълмове и безбрежното Прерийно море, което обграждаше разпръснатите владения на горянския крал. Там бяха надвиснали злокобни, мрачни облаци.
„Трябва да се върна вкъщи.“ Но четирийсет и втората дъщеря на Влад Ли Там не беше сигурна как се е озовала тук и защо краката й не искаха да помръднат. Въздухът изстина и тя осъзна, че носи зелената пола за езда, с която бе облечена в онази далечна вечер, когато Рудолфо танцува с нея в шатрата на Сетберт.
„Изгрев като теб принадлежи на изтока с мен.“ Така й беше казал той в онази нощ. Отново положи длани на корема си и внезапно откри, че той е станал плосък и твърд. Погледна надолу и видя, че полата й е потъмняла от кръв. Усещаше я, топла и лепкава, как се стича по краката й и образува локва.
Отвори уста да запищи, но един огромен черен гарван кацна на напукания зид на рухнала сграда и наклони глава. Джин Ли Там преглътна, осланяйки се на коравината, която баща й бе насадил у синовете и дъщерите си.
„Родствен гарван.“ Не беше сигурна как го е разбрала. Беше по-голям от всички останали гарвани и се взираше в нея, отваряйки и затваряйки човката си. На единия му крак имаше вързана алена панделка за война, а на другия зелена, за мир. По начина, по който държеше главата си, си личеше, че вратът му е счупен, а перата бяха разрошени и опърлени. Едно от очите му липсваше. Птицата изграчи към нея.
— Вие сте изчезнали — каза бавно Джин Ли Там. — А това е сън.
Човката се отвори и от нея излезе далечен гласец.
— И така ще се случи в края на дните, че вятър от кръв ще се надигне да прочисти, и студени железни остриета ще кастрят — заговори родственият гарван. — И така греховете на П'Андро Уим ще се стоварят върху чедата му. И така ще се издигне тронът на Пурпурната императрица. — Птицата спря, подскочи назад-напред и я загледа с единственото си черно око — Честита си ти сред жените и високо ценен е Иаков, Пастир на светлината.
Първата вълна на болката я удари и тя се преви.
— Махай се, родствени гарване! — произнесе Джин през зъби. Спазмите продължаваха да пронизват корема й. — Съобщението ти е нежелано в този дом. — Не беше сигурна откъде й хрумнаха думите, но се вкопчи в тях и ги повтори по-силно. Принуди краката си да пристъпят към птицата и вдигна ръка. — Махай се, родствени гарване! Съобщението ти е нежелано в този дом!
Родственият гарван стори нещо, което трябваше да е невъзможно за птиците, дори в сънищата. Той се усмихна. След това разпери криле, които хвърлиха дълги сенки на изток и запад, над костите на Уиндвир.
— Оставям те. — Металическият глас се носеше от отворения клюн. — Но скоро ще изкълва очите на баща ти.
Джин Ли Там замахна, болката се усили, а краката й загубиха опора в локвата от кръв и вода.
Тя изпищя гневно и усети как нечии ръце я разтърсват.
— Лейди Там? — гласът звучеше някъде далеч от североизток. — Милейди? — Шумът от тревогата внезапно замлъкна и Джин отвори очи.
— Това трета тревога ли беше? — попита тя момичето, което й прислужваше. Надигна се и се огледа наоколо. Болката беше истинска и усещаше влага под завивките. Джин затаи дъх и отметна одеялото. Нямаше кръв, но водите й бяха изтекли.