Момичето направи крачка назад и кимна.
— Да, лейди. Бяхме под трета тревога. Но имението е вече обезопасено.
— Нападнаха ли ни? — Джин направи гримаса от болката и се мръдна до ръба на леглото, внимателно посягайки за робата си.
Момичето кимна отново.
— Да, лейди. Но постовите не разкриват никакви подробности.
„Не на теб.“ Джин стана, но главата й забуча и тя се отпусна назад. Махна на момичето да се приближи.
— Помогни ми.
Слугинята й подаде ръце да се изправи. Джин си сложи робата и се намръщи. Момичето погледна притеснено, щом зърна мокрото легло.
— Да извикам ли речната жена?
Джин Ли Там кимна.
— Да. Май започва по-рано.
Слугинята й помогна да се подпре на стената и отвори вратата, за да извика един съгледвач.
Джин беше прекарала последния месец предимно в леглото и усещаше слабост в краката. Бебето й беше неестествено спокойно и речната жена беше предписала прахчета и почивка. Джин изчете поне сто книги. Мастилото и хартията бяха още пресни, тъкмо излезли от ръцете на мехослугите, възстановяващи библиотеката.
Беше тигър, който мразеше клетки.
Но погледът на Рудолфо, всеки път щом я видеше и започнеха да говорят за бъдещия син, беше достатъчен, за да издържи.
„И това ще премине“, казваше тя на отслабналите си крака, големия корем и прилошаването от миризми, които едно време не я притесняваха. „Съвсем скоро“, продължаваше да повтаря на стаята, която се бе превърнала в клетка.
Преди да срещне горянския крал и да се влюби в него в нощта, когато той върна расото на металния човек, Джин Ли Там дори не помисляше за майчинство. В онези дни всичко бе съсредоточено около делата на баща й — свързваше се с всеки мъж или жена, които й посочеше той, използваше уменията си на куртизанка и съветник, за да играе ролята си в делата на клана Там, да насочва реката на политиката и стратегиите в Познатите земи.
Знаеше, че извън библиотеката на баща й, която той бе дарил на Рудолфо и Исаак, съществува и друга, скрита, която бе виждала само един-два пъти като малка. В малките черни томчета, изписани с шифъра на рода Там се съдържаше историята на Познатите земи, създадена с кръвта и усилията на семейството й. Баща й беше изгорил тези книги в деня, когато Рудолфо се бе изправил срещу него, но реката продължаваше да тече. Баща й беше създал годеника й, бе го оформил от най-ранно детство с тъга, калил го бе със загуби, превръщайки го в силен, възхитителен лидер. Баща й беше създал и нея, като стрела в сърцето на Рудолфо, и беше благословил съюза им.
„Наближава война. Роди наследник на Рудолфо!“ Така й писа баща й неотдавна. И тя се съгласи, защото такова бе желанието му. По-късно любовта й към горянския крал нарасна заедно с подозренията за мотивите на Влад и тя осъзна, че детето ще е само и единствено за Рудолфо.
В цялото това очакване имаше радост, макар в момента да чувстваше объркване, болка и страх. Никога не беше сънувала подобен сън и бе проспала третата тревога. Джин Ли Там, която бе обучена в шпионските изкуства и бе тренирала със съгледвачески магии, бе проспала нападението над новия си дом.
Горянският съгледвач влезе в стаята.
— Речната жена пристига. Ще я пратя първо при вас.
Джин Ли Там стисна зъби от поредния болезнен пристъп.
— Какво се случи?
— Не съм упълномощен да…
Тя го прекъсна бързо и хладно.
— Едрик, виждаш състоянието ми и знаеш, че лорд Рудолфо не крие нищо от мен. Не ме карай да питам пак. — Думите бяха изречени по-остро, отколкото искаше, но след първата седмица, прекарана в леглото, прислугата и охраната на имението й бяха свикнали.
Мъжът преглътна и кимна.
— Да, лейди. Бяхме нападнати. Отряд от омагьосани нападатели проникна в имението и атакува празненството. Блатният крал Ханрик и престолонаследникът на Тюрам Ансилус бяха убити, заедно с охраната им.
Тя усети надигащата се паника.
— А Рудолфо?
— Генерал Рудолфо е невредим и води разследването. — Капитанът спря, но после продължи, отгатнал следващия й въпрос. — Нападателите ползваха невиждани магии. Повикахме речната жена, за да хвърли светлина по въпроса.
„Кървав вятър да пречисти.“ Думите от съня се върнаха и Джин Ли Там зяпна. След това затвори уста. В коридора се чу шум и край стаята й премина отряд от съгледвачи, скупчени около стройна фигура с шарени дрехи. Позна Рудолфо по походката и зеления тюрбан, докато той се отдалечаваше към кабинета си в съседните покои.