— Рудолфо! — подвикна тя и се отдръпна от стената, за да не види, че има нужда от помощ.
Но той не се спря. Продължи с хората си, като даваше нареждания в движение. В гласа му имаше напрежение и тъга, и може би мъничко страх.
Нов пристъп на болка. Джин Ли Там преглътна и понечи да последва Рудолфо в кабинета му. Но краката й отказаха да я слушат и се подгънаха. Слугинята и стражът я подхванаха ловко, а в далечината вратата на кабинета на Рудолфо се отвори и затвори.
Джин Ли Там въздъхна и примигна заради неочаквано напиращите сълзи. Беше плакала повече през последните шест месеца, отколкото през целия си живот. Все пак беше прочела в книгите, че това е нормално за някои жени.
„Не е нормално за мен.“ Както и всичко останало.
„Тази река няма да се премести, преди да й дойде времето.“ Тя се остави да я заведат до леглото. А времето наближаваше.
Джин Ли Там беше решена да го посрещне с цялото си достойнство. Щеше да лежи и да диша, както учеха книгите и речната жена. Щеше да прати вест на Рудолфо да я посети, когато се освободи.
Щеше да роди наследник на любимия си и да забрави за съня. Тази нощ щеше да стане майка и да изпрати сина си в света като остра стрела на светлината.
Щеше да е храбра и да не плаче.
Джин Ли Там се изпълни с гняв заради провала си и остави емоциите и безпомощността й да вземат връх, изчервявайки се, че слугите й я виждаха толкова слаба.
> 4.
>> Рудолфо
Рудолфо тъпчеше по плюшения килим в кабинета си и преживяваше отново събитията от вечерта. Бяха допуснали да ги изненадат, нещо, което не очакваше и в най-откачените си представи, и това подхранваше гнева му. Миниатюрните следи от омагьосаната кръв на нападателите избледняваха по униформата му. Точици, които изглеждаха като сенки в сравнение с тъмните петна от кръвта на Ханрик, Ансилус и техните хора.
Обикаляше из стаята и гладеше брадата си, докато чакаше момчето и момичето, върху което се бе стоварила огромна мъка и тежко решение.
„Каквото и да избере, няма да й е лесно.“ Тази истина нямаше заобикаляне. Но каквото и да избереше, Рудолфо щеше да запази родството си с блатното момиче — блатната кралица — и щеше да й окаже пълна подкрепа.
Народът й пазеше тайната добре. Рудолфо и Грегорик знаеха. Както и момчето, Неб. Но всички останали в Познатите земи в момента предполагаха, че блатните са останали без крал.
„Безредиците може да са й от полза.“ В последно време всички гледаха на юг и малцина щяха да се заинтересуват, че Плетеният трон на блатните е останал празен. Все пак щеше да е предизвикателство да поеме управлението толкова млада, макар да беше по-голяма от Рудолфо, когато сложи тюрбана. Освен това имаше предимство да е от народ, много по-презрян, избягван и неразбран от горяните.
Ами Тюрам? Бащата на престолонаследника бе близо до смъртта от десет години и оцеляваше благодарение на андрофрансинските лекарства, каквито вече почти не се намираха. Ансилус управляваше вместо него и сега нацията щеше да е изложена на рискове, отвън и отвътре. Рудолфо се напъна, но не можа да се сети за името на по-малкия брат, макар да нямаше значение — младежът бе загинал в битката при моста Рейчил по време на войната за Уиндвир. Все пак май имаше някакъв чичо. Тюрам едва успяваше да оцелее сред безредиците, които бяха обхванали Познатите земи след рухването на андрофрансините. Тази новина можеше да преобърне нещата.
Но защо сега? Защо в неговия дом? И още по-странно, защо го бяха пощадили? Двама от тримата най-влиятелни хора в помещението бяха убити, а той бе останал невредим. Безпокойството го беше сграбчило и не искаше да го пусне. Щом суматохата се разсееше, щеше да потърси съвет от годеницата си Джин Ли Там.
Беше я потърсил сред тълпата пред голямата зала. Отсъствието й беше очевидно, а се съмняваше, че заръките на речната жена да си остане в леглото щяха да надделеят над любопитството й. Искаше да попита за нея и дори да я посети, но цялата лудница с даването на заповеди и организирането на разследване го бе погълнала за момента.
Чу почукване и вдигна поглед.
— Да?
Вратата се открехна леко и Неб надникна в кабинета.
— Генерале, водя лейди Уинтърс.
Рудолфо приглади униформата си по навик.
— Покани я. — Той присви очи и огледа лицето на младежа, отбеляза зачервените очи и бледата кожа. Неб срещна погледа му и Рудолфо задвижи ловко ръце. „Намери Едрик. Искам да ми докладва.“ Младежът кимна и Рудолфо продължи. „Провери как е лейди Там. Кажи й, че ще мина да я видя, щом се измъкна.“